Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Маги, надявам се да дойдеш да ме видиш отново, преди да си заминеш. Кога се връщаш в Ню Йорк?

Маги сама се учуди на твърдия си отговор:

— Възнамерявах да остана две седмици и точно това ще направя. Ще ви се обадя преди уикенда и ще си уговорим среща.

Едва когато се върна в къщата на Нюела и сложи чайника на печката, си даде сметка, че нещо я безпокоеше. Нещо, което се отнасяше до Грета Шипли и до посещението им на гробищата. Имаше нещо, което не беше наред. Но какво беше то?

20

Офисът на Лаям Мур Пейн гледаше към Бостън Комън. След като бе напуснал брокерската къща, където работеше, и бе отворил своя собствена инвестиционна фирма, той бе невероятно зает. Престижните клиенти, които бе привлякъл, изискваха и получаваха педантичното му внимание, с което бе заслужил пълното им доверие.

Не искаше да се обажда на Маги твърде рано, но когато все пак позвъни в единадесет сутринта, се разочарова, че я нямаше. След това караше секретарката си да опитва на всеки час, но чак към четири чу приятната новина, че Маги Холоуей е на телефона.

— Маги, най-после — започна той и спря. — Чайникът ли чувам да свири?

— Да, почакай за минутка, Лаям. Точно си правех чай.

Когато тя отново взе слушалката, той каза:

— Страхувах се, да не би да си решила да се върнеш у дома. Не бих те обвинил, ако онази къща те изнервя.

— Внимавам да се заключвам — отвърна Маги и после добави почти без пауза: — Лаям, радвам се, че се обади. Трябва да те питам нещо. Вчера, след като донесе багажа ми тук, говорил ли си с Ърл за мен?

Веждите на Лаям отскочиха нагоре.

— В интерес на истината, не съм. Какво те кара да мислиш обратното?

Тя му разказа за внезапното появяване на Ърл на кухненската врата.

— Искаш да кажеш, че е възнамерявал да провери дали е заключено, дори без да ти се обади? Шегуваш се.

— Не, не се шегувам. Няма да скрия, че наистина ме изплаши. И така бях достатъчно изнервена, че съм сама тук, а той изведнъж ми се появява по този начин… Освен това започна да ми цитира нещо за мъката, която като радостта преминавала от човек на човек. Прозвуча ми зловещо.

— Това е един от любимите му цитати. Мисля, че го вмъква във всяка своя лекция. Но и мен винаги тръпки ме побиват от него. — Лаям направи пауза и после въздъхна. — Маги, Ърл ми е братовчед и аз го обичам, но той наистина е малко странен и няма съмнение, че е обсебен от въпросите на смъртта. Искаш ли да разговарям с него за малкото му посещенийце при теб?

— Не. Не мисля, че трябва. Но ще извикам ключар да сложи резета на вратите.

— Достатъчно голям егоист съм, за да се надявам, че това говори за намерението ти да постоиш още малко в Нюпорт.

— Поне две седмици, както възнамерявах първоначално.

— Ще се върна в петък. Ще вечеряш ли с мен?

— С удоволствие.

— Маги, извикай този ключар още днес, моля те.

— Ще го направя утре сутринта.

Лаям бавно остави слушалката. Колко трябваше да каже на Маги за Ърл, запита се той. Не искаше да прекалява с предупрежденията и все пак…

Очевидно това беше нещо, което трябваше да обмисли.