![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Главичката на душа, очевидно допълнение към красивата вана с животински крака, пускаше остри като иглички и много приятни струйки. Загърната в плюшена роба, с увита в тюрбан все още влажна коса, Маги слезе на долния етаж и си приготви лека закуска, която отнесе в стаята си, за да си хапва, докато се облича.
Печално си даде сметка, че непретенциозните дрехи, които бе взела за ваканцията си при Нюела, нямаше да й бъдат достатъчни за двуседмичния престой тук. Този следобед щеше да й се наложи да потърси някакъв бутик или нещо подобно, за да си купи една-две поли и също толкова блузи или пуловери. Знаеше, че в „Латъм Майнър“ се обличаха доста официално за вечеря, а се беше съгласила да вечеря и с Лаям в петък, което вероятно означаваше, че ще трябва да бъде с подходящи дрехи. Винаги, когато излизаха за вечеря в Ню Йорк, Лаям избираше доста скъпи ресторанти.
Вдигна щорите, отвори предния прозорец и почувства топлия, нежен бриз, който потвърждаваше, че след вчерашното студено и влажно време, Нюпорт се радваше на прекрасно циганско лято. Днес нямаше да й е необходимо дебело яке, реши тя. Бяла тениска, дънки, син пуловер и маратонки — такъв беше изборът й.
След като се облече, Маги застана за миг пред окаченото над бюрото огледало и се взря в себе си. В очите й вече нямаше и следа от сълзите, които беше проляла за Нюела. Те отново бяха ясни. Сини. Сини като сапфири. Така беше описал очите й Пол вечерта, когато се запознаха. Като че ли се бе случило преди векове. Тя беше шаферка на сватбата на Кей Койлър, а той шафер.
Подготвителната вечеря беше в „Чеви Чейс Кънтри Клъб“ и Мериленд, близо до Вашингтон. Той беше седнал до нея. Разговаряхме цялата нощ, спомни си Маги. После, след сватбата, изтанцувахме всички танци. Когато ме прегърна, почувствах се така, сякаш внезапно бях намерила своя дом.
По онова време и двамата бяха само на по двадесет и три години. Той следваше във Военновъздушната академия, тя тъкмо завършваше Нюйоркския университет.
Всички казваха каква красива двойка сме, спомни си Маги. Пример за хармонията между контрастите. Пол беше толкова светъл, с права руса коса и светлосини очи — бе наследил северняшката външност на своята баба финландка. Аз, тъмнокосата келтка.
Пет години след смъртта му продължаваше да носи косата си така, както я харесваше Пол. Накрая, миналата година, я беше скъсила със седем сантиметра, така че сега едва докосваше яката й, но пък по-късата дължина подчертаваше естествената й чупливост. Освен това й трябваха много по-малко грижи, а за Маги това бе от огромно значение.
Пол също така харесваше факта, че Маги употребяваше само спирала за очи и червило с естествен цвят. Сега, поне за тържествени случаи, тя имаше по-голямо разнообразие от гримове.
Защо мисля за всичко това? — запита се Маги, докато се приготвяше да тръгва. Като че ли го разказваше на Нюела, осъзна тя. Това бе всичко, което й се беше случило през годините на раздялата им и за което тя искаше да поговори с нея. Нюела бе овдовяла млада. Щеше да я разбере.
След една последна мълчалива молитва към Нюела да използва своето влияние пред любимите си светци, така че Маги да разбере защо изпитва непреодолимо желание да отиде на гробищата, тя взе подноса от закуската си и го отнесе долу в кухнята.
Три минути по-късно, след като провери съдържанието на чантата си, превъртя два пъти ключа на външната врата и извади фотоапарата „Никон“ и останалите си принадлежности от багажника на колата, тя тръгна към гробищата.
26
Мисис Елеонор Робинсън Чандлър пристигна в „Латъм Майнър Резидънс“ точно в десет и тридесет, за колкото бе определена срещата й с д-р Уилям Лейн. Лейн посрещна гостенката си аристократка с чара и любезността, които го правеха идеалният директор и лекуващ лекар на резиденцията. Познаваше историята на мисис Чандлър наизуст, фамилното име бе добре известно из целия Род Айлънд. Бабата на мисис Чандлър бе една от гранд дамите на Нюпортското общество по време на зенита на града през деветдесетте години на деветнадесети век. Тя бе чудесна кандидатка за резиденцията и по всяка вероятност щеше да привлече и други желаещи измежду приятелите си.
Финансовото й положение, макар и внушително, бе малко разочароващо. Очевидно бе успяла да раздаде голяма част от парите си на многочленното си семейство. Седемдесет и шест годишна, тя явно бе внесла своя дял за увеличаване на населението на земята: четири деца, четиринадесет внуци, седем правнуци и несъмнено се очакваха още.