Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Родителите й наемаха къща тук няколко години подред, когато и двете бяхме на около шестнадесет. Тя бе такова хубаво момиче и толкова забавна. Тогава бяхме неразделни и тя имаше много обожатели. Ами да, Тим Мур все се навърташе около нея. После преместиха баща й в Лондон и тя се пресели там и тръгна в тамошно училище. По-късно чух, че се е омъжила. В края на краищата загубихме връзка — нещо, за което винаги съм съжалявала.

Маги караше колата по тихите улици, които водеха до гробищата „Сейнт Мери“ в Нюпорт.

— Как се събрахте отново?

— Това стана преди двадесет и една години. Телефонът ми иззвъня един хубав ден. Някой поиска да говори с бившата Грета Карлайл. Знаех, че гласът ми е познат, но в момента не можех да се сетя чий е. Отговорих, че аз съм Грета Карлайл Шипли и Нюела радостно възкликна: „Браво на тебе, Грета. Хванала си Картър Шипли!“

На Маги й се струваше, че чува Нюела да говори чрез устата на всички. Когато мисис Уудс бе споменала за завещанието, когато д-р Лейн й разказа как се чувствала на двадесет и две и сега в спомена на мисис Шипли за същата сърдечна среща, която самата Маги бе преживяла преди по-малко от две седмици.

Въпреки топлината в колата, Маги потръпна. Мислите за Нюела винаги я водеха към един и същи въпрос: била ли е отключена кухненската врата, така че убиецът да влезе или Нюела сама бе я отключила, за да пусне някой, когото е познавала — някой, на когото е вярвала?

Убежище, помисли си Маги. Домовете ни би трябвало да ни предлагат убежище. Беше ли се молила Нюела за живота си? Колко дълго бе усещала сипещите се по главата й удари? Шефът на полицията Брауър бе споделил мнението, че убиецът на Нюела, който и да е бил той, е търсил нещо, и, както изглеждало, не е успял да го намери.

— И така, ние моментално подехме нещата оттам, където ги бяхме оставили, моментално станахме отново най-добри приятелки — продължи Грета. — Нюела ми каза, че овдовяла рано и после отново се омъжила, но вторият й брак бил ужасна грешка, като изключела теб. Бе толкова разочарована от брака и твърдеше, че по-скоро адът ще замръзне, отколкото отново да пробва, но дотогава Тим беше овдовял и те започнаха да излизат заедно. Една сутрин тя ми позвъни и попита: „Грет, искаш ли да се пързаляш на зимни кънки? Адът току-що замръзна“. С Тим се бяха сгодили. Не мисля, че някога съм я виждала по-щастлива.

Пристигнаха при портата на гробищата. Посрещна ги статуя на разперил ръце ангел.

— Гробът е вляво, нагоре по хълма — рече мисис Шипли, — но ти, разбира се, го знаеш. Била си тук вчера.

Вчера, помисли си Маги. Наистина ли бе едва вчера?

Паркираха на върха на хълма, Маги хвана здраво Грета Шипли под ръка и двете тръгнаха по пътеката, водеща към гроба на Нюела. Земята отгоре вече бе изравнена. Гъстата зелена трева придаваше на парцела атмосфера на мир и извън временност. Единственият звук бе шумоленето на вятъра в оцветените в есенни багри листа на близкия клен.

Мисис Шипли успя да се усмихне, докато слагаше цветя на гроба.