Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

На лицето на Джими се изписа паника.

— Да не си посмял! — сопна се той.

25

Маги не беше очаквала да спи добре, но увита в пухения юрган и с глава, заровена в напълнените с гъши пух възглавници, тя не се събуди, докато в девет и половина телефонът в голямата спалня не иззвъня.

Чувствайки се свежа и ободрена за първи път от няколко дни насам, тя побърза да вдигне, като забеляза дори ярките слънчеви лъчи, които се процеждаха през процепите на щорите.

Обаждаше се Грета Шипли. Започна почти извинително:

— Маги, исках да ти благодаря за вчера. Това означаваше толкова много за мене. И моля те, не се съгласявай, ако ти самата не го желаеш, но ми спомена, че искаш да прибереш боите, четките и другите неща, които Нюела остави тук, така че… Нали разбираш, разрешено ни е, всеки на свой ред, да кани гости за вечеря. Мислех си, че ако нямаш някакви планове, можеш да вечеряш с мен довечера.

— Нямам абсолютно никакви планове и с удоволствие ще дойда — отвърна искрено Маги. После през ума й внезапно мина една мисъл — нещо като смътна картина. Гробищата. Гробът на мисис Райнлендър. Или пък не? Нещо там бе привлякло вниманието й вчера, но какво? Трябваше отново да отиде. Смяташе, че бе на гроба на мисис Райнлендър, но ако грешеше, щеше да й се наложи да посети отново всички останали гробове.

— Мисис Шипли — рече тя, — докато съм тук, трябва да направя някои снимки из Нюпорт за един проект, по който работя. Може да прозвучи зловещо, но „Сейнт Мери“ и „Тринити“ излъчват такова спокойствие и притежават такава древна атмосфера, че са идеални за целите ми. Спомням си, че зад някои от гробовете, на които вчера оставихме цветя, се откриваха прекрасни гледки. Бих искала да се върна там. Можете ли да ми кажете кои посетихме?

Надяваше се набързо измисленото извинение да не прозвучи прекалено неправдоподобно. Но аз наистина работя по проект.

Грета Шипли обаче изглежда не прие молбата на Маги като нещо странно.

— О, имат красиво разположение, нали? — съгласи се тя. — Разбира се, мога да ти кажа къде ходихме. Имаш ли лист и химикалка под ръка?

— Имам. — Нюела бе оставила малко тефтерче и химикалка до телефона.

Три минути по-късно Маги бе надраскала не само името и местонахождението на всеки гроб, но имаше сигурни указания как да открие парцелите. Сега й оставаше единствено да знае какво се надяваше да открие.