Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Странно е, помисли си Маги, но по някакъв необясним, и разбира се, неочакван начин, това, че съм в къщата на Нюела, я връща при мен. Чувствам се почти така, сякаш съм живяла тук с нея през всичките тези години.

Малко преди това бе разгледала един албум, който бе открила в дневната, и бе осъзнала, че снимките на Нюела с Тимоти Мур датираха от годината след развода на Нюела с баща й.

Намери и по-малък албум, пълен с нейни снимки, направени през петте години, в които Нюела бе част от живота й. На последните страници бяха залепени всички бележки, които бе писала на Нюела през тези години.

На незалепената снимка в самия край бяха Нюела, баща й и тя на сватбата им. Тя се усмихваше щастливо, че ще има майка. Изражението на Нюелиното лице бе също толкова щастливо. Усмивката на устните на баща й обаче бе резервирана, въпросителна, точно в негов стил.

Не искаше да я допусне до сърцето си, помисли си Маги. Постоянно слушах, че бил луд по майка ми, но тя беше мъртва, а прекрасната Нюела бе там. Той бе загубилият, когато накрая тя си отиде, защото не можеше да издържа мърморенето му.

Загубих и аз, помисли си Маги, докато слагаше чашката и чинийката в миялната машина. Това просто действие извика друг спомен — за раздразнения глас на баща й: „Нюела, толкова ли ти е трудно да слагаш чиниите от масата право в миялната машина, вместо първо да ги трупаш в мивката?“

Известно време Нюела весело се смееше, че разхвърляността й била вродена, но по-късно отвръщаше: „За Бога, Оуен, правя го за първи път от три дена насам“.

А понякога, когато избухнеше в сълзи, аз изтичвах след нея и я прегръщах, помисли си тъжно Маги.

Беше четири и половина. Прозорецът над мивката обрамчваше хубавия дъб, който растеше встрани от къщата. Трябва да се подреже, помисли си Маги. При някоя буря тези сухи клони могат да се счупят и да паднат върху дома. Тя избърса ръцете си и се извърна. Но защо да се тревожи за това? Нямаше да живее тук. Щеше да огледа всичко и да подбере подходящи дрехи и мебели за благотворителни цели. Ако започнеше сега, щеше да приключи до времето, когато бе решила да си тръгне. Щеше, разбира се, да запази някои неща за спомен, но от повечето просто щеше да се освободи. Предполагаше, че след легализирането на завещанието щеше да продаде къщата „както си е“, но предпочиташе да бъде колкото се може по-празна. Не искаше непознати да оглеждат дома на Нюела, а може би да правят и саркастични забележки.

Започна от ателието на Нюела.

Три часа по-късно, потънала в праха от шкафчетата и по лавиците, наблъскани със засъхнали четки, празни тубички от маслени бои, парцалчета и малки стативи, Маги бе натрупала внушително количество пълни догоре торбички за боклук в единия ъгъл на стаята.

И въпреки, че едва започваше, дори това малко почистване променяше външния вид на помещението към по-добро. За да бъде справедлива си припомни — шефът на полицията Брауър я бе предупредил, че цялата къща е била щателно претърсена. Очевидно от службата за почистване не си бяха направили труда да направят нещо повече от това да набутат колкото може от нещата обратно в шкафчетата, а останалото бе натрупано върху тях. Резултатът бе усещане за хаос, което дразнеше Маги.