Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Махай се от нея! Веднага! Откопчай се! Откопчай се!
А той се обърна към мен и вдигна маската на шлема си.
Хилеше ми се.
— Здравейте, господин Кори!
Зяпнах го.
Асад Халил.
Сърцето ми направо щеше да изскочи.
— Джон! — изкрещя Кейт. — Това е Халил! Халил! Има…
Халил я удари в лицето и главата й рязко отхвръкна назад.
Извадих пистолета и се прицелих, но се люлеех на въжетата, а Халил се беше извъртял така, че Кейт беше между него и мен. Не можех да стрелям на сигурно, но все пак можех да стрелям и пуснах два куршума вдясно от тях.
Това привлече вниманието на Халил и той се притисна още повече в Кейт.
Прибрах пистолета и заработих с въжетата, докато отново не се изравних с тях на петнайсетина метра.
Асад Халил.
Либийски терорист. Известен в международните антитерористични кръгове като Лъва. А на мен — като чистото зло.
Бях имал нещастието пътищата ни да се пресекат преди три години, когато бях новак във ФАТС. Така и не го бях срещал, макар че двамата с Кейт проведохме някои интересни телефонни разговори с него, докато прекарвахме една гадна седмица в следване на следата от кръв и смърт, която оставяше след себе си от Ню Йорк до Калифорния.
Халил дръпна въжетата на Кейт и отново се понесе към мен.
— Обещах ви, че ще се върна, господин Кори! — извика тържествуващо.
Вперихме погледи един в друг. Като го гледах как виси и се рее в ясното синьо небе, си спомних, че беше демонстрирал голяма показност и оригиналност в убийствата си — всъщност направо ги натикваше в лицата ни и не бях изненадан, че е избрал да се появи отново точно по този начин. Неговото присъствие ли бях усетил днес?
— Жена ви не изглежда много радостна да ме види! — извика той.
„Хайде, Кейт. Стегни се“.
Виждах обаче, че е зашеметена от удара в лицето.
— Искам да видиш това с очите си! — извика Халил.
Забелязах блясъка на отразена слънчева светлина от дясната му ръка. Пистолет.
Отново извадих глока.
Виждах единствено лицето на Халил, което надничаше над рамото на Кейт — и това беше всичко. Нямах възможност да стрелям, а в същото време бях открита мишена за него, както висях под парашута си.
Парашутите ни вече бяха на по-малко от три метра и отново бяхме на път да се сблъскаме. Трябваше да направя нещо. Можех да изхвърля аварийно главния си парашут и да премина в свободно падане, после да отворя резервния и така да се измъкна от Лъва и оръжието му. Но това нямаше да донесе нищо добро за Кейт, така че оставих Халил да доближи с надеждата, че ще имам възможност да стрелям преди него. Парашутите ни вече почти се докосваха. Не откъсвахме очи един от друг. Спомнях си тези тъмни, дълбоко разположени очи от фотографиите, в които се бях взирал толкова време. Държах пистолета насочен към лицето му и се чудех защо още не е стрелял по мен.
Халил пусна още една усмивка и отговори на въпроса ми:
— Днес тя ще умре! А ти ще живееш, за да го видиш! Утре ти ще умреш!
Прицелих се внимателно в лицето му, но преди да успея да дръпна спусъка, той скри глава зад нейната. После видях дясната му ръка да се вдига и осъзнах, че металният предмет в нея не е пистолет. А нож. Неговият или нейният нож за срязване на въжетата.
Видях как острието проблесна, когато Халил замахна. Кейт рязко се дръпна, лявата й ръка се стрелна към лицето на Халил, после тя изкрещя и почти в същия миг видях как кръвта се понесе във въздушния поток.
„О, Господи…“ Нямах възможност да го улуча, но стрелях над главите им.
Халил направи внезапно движение и видях, че е срязал въжето, което ги свързваше. Секунда по-късно пусна Кейт и полетя с главата напред надолу.
Можех да стрелям по него, но долу имаше хора, а Халил в момента не беше проблемът.
Бързо погледнах към Кейт, която висеше под парашута си и кръвта й пръскаше нагоре във въздуха.
Прибрах пистолета в джоба и дръпнах вървите, за да я приближа. Пускането на Халил я бе завъртяло и сега тя бе обърната към мен и виждах раната на гърлото й. Кръвта продължаваше да блика.
— Кейт! — изкрещях. — Притискай! Притискай!
Тя като че ли ме чу и ръцете й се вдигнаха към шията, но кръвта продължаваше да пръска във въздуха.
„Боже мой…“
Погледнах алтиметъра. 2000 метра. Още седем минути, докато стигнем земята. Дотогава щеше да е мъртва.
Трябваше да направя нещо.