Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
В чакалнята влезе някаква медицинска сестра. Бях сигурен, че ще ми съобщи най-лошата новина, но тя просто ми подаде найлонова торбичка.
— Личните вещи на съпругата ви.
Поколебах се, после взех торбичката.
— Благодаря.
Зачаках я да съобщи нещо за Кейт, но вместо това тя каза:
— Когато имате свободен момент, моля да минете през пункта на сестрите да се подпишете.
— Добре… Тя как е?
— Подготвят я за операция.
Кимнах и сестрата си тръгна.
Погледнах нещата в торбата и извадих портфейла на Кейт. В него имаше малко пари. Имаше и моя снимка. Поех дълбоко дъх и огледах другите неща — гребен, дъвка, пакетче кърпички, гланц за устни. Най-отдолу намерих годежния й пръстен.
Прибрах торбичката в един джоб на костюма. Налагаше се да приема, че Халил е взел пистолета й. А какво бе станало с телефона? Дали не беше паднал от джоба й? Или го беше оставила в мотела или в колата? Не исках да си помислям, че Асад Халил е взел и телефона й с всичките й записани номера.
Като стана дума за телефони, излязох в коридора и извадих моя.
„Вие по-добре се обадете, на когото решите, че трябва“.
Иначе казано, на следващия най-близък. Започнах да набирам номера на родителите на Кейт в Минесота. Но какво щях да им кажа? Както вече споменах, баща й беше агент на ФБР, сега пенсионер. Можех да говоря с него като мъж с мъж, като правозащитник с правозащитник… като зет с тъст. Но може би щях да имам повече — и по-добри — новини по-късно.
Трябваше да се обадя в службата.
Би трябвало да звънна в оперативния център на ФБР, но през уикенда щях да попадна на някой дежурен офицер, който можеше да се окаже зелен новобранец. Следовател Харис сигурно щеше да се обади именно там. Но след 11/9 агентите на НЙПУ можеха да наберат един пряк номер и да се свържат с дежурния командир, който бе детектив от НЙПУ. Предпочетох именно това, без да се съобразявам с протокола.
Набрах прекия номер и след няколко позвънявания ми отговори женски глас.
— Детектив Линч.
Познавах я.
— Здрасти, Джанет. Кори съм.
— Здрасти, Джон. Какво има?
— Съобщавам за опит за убийство на федерален агент от известен терорист — отговорих.
— Ох… Господи. Кой? Имам предвид, кой е жертвата?
— Кейт.
— Господи! Как е тя? Къде сте?
— Тя е… в критично положение. Намираме се в Регионалния медицински център Катскил.
— Ох, Джон, толкова…
— Разговорът записва ли се?
— Да. Записва се.
— Добре. Нападателят беше Асад Халил.
— Асад…? Либиецът?
Направих пълен и да се надяваме свързан доклад за всичко случило се до момента, в който стоях в коридора на болницата и се оглеждах да видя дали не идва някоя сестра или хирург, за да ми съобщи добра или най-лошата новина.
Джанет беше разстроена и не задаваше много въпроси, освен за Кейт. Каза ми, че ще се моли за нея. Благодарих й.
— Обади се на Уолш и Парези и им кажи, че Лъва се е върнал.
— Добре…
Джанет беше нова във ФАТС и съответно слабо запозната с посещението на Асад Халил в Съединените щати преди три години. Малкото, което й бе известно, бе свързано предимно с факта, че Халил беше убил трима души от Антитерористичната спецчаст — Ник Мокти от НЙПУ, рецепционистката Нанси Тейт и агента на ФБР Мег Колинс. Подробностите около посещението на Асад Халил бяха засекретени, но имената на нашите хора, които бяха станали негови жертви, се съобщаваха на всеки новоприет в службата.
Освен това Джанет бе виждала и афиша с надпис ТЪРСИ СЕ в стаята за почивка. На него имаше снимка на Асад Халил, а през трите години доста агенти бяха добавили надписи като „отрепка“ и „убиец на ченгета“. Аз самият бях написал „Задникът ти е мой, боклук“.
Е… сега ми се отваряше шанс.
— Казах на щатската полиция в Либърти да се обадят в оперативния център на ФБР и да поискат снимки на Асад Халил по имейл или по факс, заповед за арестуването на кучия син и афиша с „Търси се“ — казах на Джанет. — Свържи се с Центъра и се погрижи всичко да бъде направено така, както трябва.
— Разбрано.
— И никакво разгласяване пред медиите. Случаят е засекретен.
— Ясно. Джон, много съжалявам.
— Благодаря.
Затворих, намерих мъжката тоалетна и измих кръвта на Кейт от ръцете си.