Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
И двамата само ме гледаха.
— Видяхте ли онзи с черния костюм, който се беше закачил за нея? — попитах.
— Да… — отвърна Рон. — Насочи парашута си към другата страна на гората. Не разбрах защо… но сега е ясно. Знаете ли кой е той?
Определено знаех. Най-лошият ни кошмар. Лъвът се беше върнал.
11
Докато линейката летеше към болницата, извадих мобилния си телефон и набрах 911. Представих се на оператора като пенсиониран детектив от отдел „Убийства“ на НЙПУ и служител на федерална правозащитна организация. Бързо обясних, че съобщавам за опит за убийство на ЧС — член на службата и поисках да ме свържат с щатската полиция.
След няколко секунди разговарях с дежурен офицер от управлението на щатската полиция в Либърти, щата Ню Йорк. Описах му случилото се и добавих:
— Аз съм съпруг на жертвата, която е агент на ФБР. Нападателят е все още на свобода. — Съобщих му мястото на инцидента. — Трябва да изпратите хора, които да се опитат да го открият.
— Разбрано.
Но знаех, че Асад Халил няма да се мотае наоколо с екипа си и да си сгъва парашута. Сто на сто бе имал и кола от другата страна на гората и отдавна се беше махнал.
— В момента сте на път за Регионалния медицински център Катскил, така ли? — попита дежурният.
— Да. Искам полицейско присъствие в болницата и освен това бих желал да се срещна със старши следовател от отдел Убийства.
— Ще ви свържа със задната стая — каза дежурният.
— Благодаря. — Задната стая бе мястото, където работех навремето.
След трийсетина секунди се обади друг мъж.
— Следовател Харис. Дежурният ми обясни ситуацията и предаде искането ви за полицейско присъствие в болницата.
Разговаряхме около минута като ченге с ченге.
— Изпратихме хора на местопрестъплението да търсят извършителя, ще пратя и други в болницата — каза следовател Харис. — Ще видя дали мога да намеря старши следовател от Убийства, който да се срещне с вас.
— Благодаря.
— Как е жена ви?
Погледнах Кейт и отвърнах:
— В критично положение.
— Съжалявам… Можете ли да опишете извършителя?
— Да. Либиец по националност, на възраст около… трийсет, казва се Асад Халил, висок, мургав, с гърбав нос, въоръжен и опасен. Обадете се на дежурния офицер на Федерал Плаза двайсет и шест в Ню Йорк, те ще ви дадат повече подробности и ще ви изпратят снимка на този тип. Министерството на правосъдието го издирва за множество убийства на територията на страната. Той е международен терорист, търсен също така от Интерпол и половината свят.
Настъпи кратко мълчание, след което следовател Харис каза:
— Разбрано… Леле! Добре, ще се свържа със старши следовател Милър, който ще се срещне с вас в болницата.
— Благодаря. — Дадох му номера на телефона си, затворих, поех дълбоко дъх и отново погледнах Кейт. Кожата й беше влажна, около тръбата за дишане се беше събрала кръв.
Обърнах се към Рон и Пит.
— Да не сте казали и дума за това, което чухте преди малко.
Продължавах да притискам силно артерията на Кейт, но в същото време си давах сметка, че като не позволявам кръвта й да изтече, намалявам и кръвоснабдяването на мозъка й.
Парамедиците на няколко пъти светнаха с фенерче в очите й и изглеждаха оптимистични, че все още има признаци на мозъчна дейност. Вдигнах клепачите й и погледнах сините й очи. Стори ми се, че животът в тях помръква.
Все още бяхме в селски район и се тревожех, че сме далеч от болницата. После обаче видях пред нас бяла шестетажна сграда с червен надпис:
РЕГИОНАЛЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР КАТСКИЛ.Екипът ни чакаше на входа за спешни случаи и откараха Кейт право в противошоковата зала. Бързо попълних някакви формуляри и една сестра ме заведе в малка чакалня пред операционната.
— Ще оперира доктор Андрю Голдбърг — каза ми. — Той е най-добрият съдов хирург в болницата. Ще се срещне с вас след края на операцията. Вие по-добре се обадете, на когото решите, че трябва.
Бях сам в чакалнята, така че може би това бяха всички спешни случаи в окръг Съливан през тази майска неделя. Поне засега.
Като стана въпрос за това, разкопчах джоба си, в който бе пистолетът. Не знаех дали щатските полицаи вече са пристигнали, а бях сигурен, че Асад Халил знае, че Кейт ще бъде докарана именно тук, жива или мъртва, и че именно на това място ще се намира и жертва номер две — Джон Кори. Ако изпечен убиец ти каже, че ще ти види сметката утре, не приемай графика му буквално. Утре може да означава и по-късно днес.