Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Кейт и онзи тип вече бяха на няколкостотин метра под мен и продължаваха съвместното си свободно падане с пълна скорост. Изведнъж ми хрумна, че онзи може да е самоубиец и че поради някаква извратена причина е решил да помъкне Кейт със себе си.
После видях малкия водещ парашут да излиза от раницата на Кейт и да се разгъва. Малкият парашут извади основния и той започна да се изпълва с въздух.
„Слава Богу!“
Белият парашут на Кейт с червените шарки вече се беше разгънал напълно и стремглавото й свободно падане приключи с рязко дръпване, което намали скоростта й на около триста метра в минута. Аз продължавах да падам и видях, че стопаджията все още се е вкопчил в нея. Двамата се олюляваха под платнището.
Профучах покрай тях като куршум и по овладян навик погледнах цифровия алтиметър на китката си. 2500 метра. Защо беше отворила парашута си толкова рано? Хванах шнура на моя парашут, извих тялото си, огледах се да видя дали наблизо няма други парашути, след което дръпнах.
Направих необходимото броене — едно хиляда, две хиляда — в очакване дали няма да се наложи да използвам резервния парашут. Погледнах през дясното си рамо, както бях обучен, и видях как водещият парашут излиза навън. Отново се обърнах и усетих рязкото дръпване, когато той се отвори, после още едно, когато помъкна основния парашут от раницата.
Погледнах нагоре, за да потвърдя визуално, че бързото забавяне на скоростта, което чувствах, наистина е резултат от пълното отваряне на основния парашут и че нямам нужда от спасителния.
Вече напълно контролирах нещата и се огледах, за да видя дали Кейт и прилепалото й не ме настигат.
Кейт и пътникът й бяха на шейсет метра над мен и на трийсетина метра отпред. Тя отново се спускаше малко по-бързо поради тежестта на мъжа, който се беше вкопчил в нея. Ревът на вятъра вече беше утихнал значително и изкрещях:
— Кейт!
Тя като че ли не ме чуваше и виждаше, но онзи с нея погледна към мен.
— Кейт!
Трябваше да приближа преди по-бързото спускане на Кейт да ги отнесе твърде далеч под мен, но съвместната работа с отворени парашути е доста опасно начинание — всяко погрешно движение можеше да доведе до оплитане на парашутите, в резултат на което щяхме да полетим към земята като камъни. В Диленд ни бяха показвали ужасяващ филм точно за това нещо и всички от курса бяха схванали посланието.
Точно когато се изравнихме, дръпнах предните върви, с което скоростта ми на спускане стана колкото тяхната и можех да приближа парашута си по-близо до техния. За по-малко от минута между нас имаше само около петнайсет метра, което беше опасно близко.
— Кейт!
Тя ме погледна.
— Какво има? — извиках аз.
Тя изкрещя нещо, но не я чух.
Внимателно приближих още повече и вече виждах, че между тях има къса връв, свързваща ремъка на Кейт и този на мъжа. Това обясняваше как е останал с нея от самия скок от самолета през свободното падане и при рязкото намаляване на скоростта при отварянето на парашута. Но какво ставаше? Кой беше този идиот?
— Кейт!
Тя отново извика, но единственото, което чух, бе „Джон“, последвано от нещо като „Ил“.
Изкрещях на мъжа — бавно, отчетливо и силно:
— Какви… ги… вършиш?
Той като че ли ме чу и ми махна.
— Кой… си… ти?! — извиках.
Той се пресегна, дръпна левите върви на парашута и двамата се понесоха право към мен.
„Мили Боже…“
Пуснах моите върви и скоростта ми се забави, а те продължиха по-бързо и парашутът на Кейт мина само на три метра под краката ми. Този тип беше луд. Абсолютен самоубиец. Сърцето ми заби бясно, устата ми пресъхна.
Отново ускорих спускането и след минута между парашутите ни пак имаше петнайсетина метра. Пуснах вървите, свалих дясната си ръкавица и разкопчах джоба, в който беше пистолетът ми. Нямах представа кой е този тип и какво е намислил, но беше направил нещо много опасно и се бе вързал за жена ми; ако можех да стрелям на сигурно, смятах да го убия.
Кейт също имаше пистолет, но не ми се вярваше, че ще успее да се добере до него, докато оня се е увил около нея.
Вече бях горе-долу на същото разстояние от тях, както когато онова безмозъчно камикадзе се насочи към мен. Изкрещях му: