Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Тълпата около мен стоеше безмълвна, но някакъв тип зад мен попита:
— Какво стана, по дяволите?
Линейката спря на три метра от нас. Двама парамедици изскочиха с носилка и медицинско оборудване и се втурнаха към нас.
— Прекъсната артерия! — Извиках им.
Обърнах се отново към Кейт.
— Всичко е наред. Всичко е наред, скъпа. Само се дръж, Кейт. Дръж се.
Към двамата парамедици се присъедини жена — беше шофьорът на линейката и тримата много бързо прецениха ситуацията.
— Продължавайте да притискате — каза единият парамедик.
Другият пъхна в гърлото на Кейт тръба за дишане, а първият измери кръвното налягане, провери дишането, после и сложи система с физиологичен разтвор на едната ръка и още една на другата. Вторият закрепи на тръбата духало и започна да го стиска, за да вкара въздух в белите и дробове.
Бързо се консултираха дали да не й сложат яка, но решиха, че е твърде рисковано при прекъсната сънна артерия. Обърнаха Кейт на една страна и шофьорката на линейката пъхна дъска под нея, после я върнаха в начално положение и я завързаха с ремъци. Бързо качиха дъската на носилката и отново я завързаха с ремъци, докато аз продължавах да притискам артерията. Шофьорката вдигна задната част на носилката, така че краката на Кейт да са по-високо от главата й.
Парамедиците не бяха сигурни дали трябва да продължа с пациента им, освен ако аз също не се нуждая от медицинска помощ. Размахах служебната си карта.
— Федерални служби. Да вървим.
След минута всички бяхме в линейката и тя се носеше максимално бързо по неравното поле. Парамедиците, казваха се Пит и Рон, изглеждаха много мрачни, което потвърждаваше прогнозата ми.
Стоях над Кейт, притиснал с пръсти гърлото й. Двамата разрязаха костюма й и бързо я огледаха за други наранявания. Не откриха нищо външно, макар да не бяха сигурни за счупени кости или вътрешни рани.
Виждал съм всичко или по-голямата част от това неведнъж през двайсетгодишната си кариера на ченге и винаги съм се мъчел да бъда безпристрастен към тези отчаяни животоспасяващи процедури — дори когато аз самият се търкалях на улицата с три куршума в тялото. Но сега… сега умът ми бе съсредоточен върху всеки дъх, който поемаше Кейт.
Когато се увериха, че Кейт е стабилизирана, парамедиците поставиха на гърдите и ЕКГ датчици и включиха монитора.
— Нормален синусов ритъм… — каза Пит, — но силна тахикардия от порядъка на сто и четиридесет.
Не попитах какво означава това.
— Колко има до болницата?
— Ще стигнем за десет минути — отвърна Пит.
— Добре ли сте? — попита ме Рон.
— Нищо ми няма.
— Доста тежко паднахте — каза той. — Защо не починете малко? Аз ще продължа да притискам.
— Това е жена ми.
— Добре.
— В костюма й ще намерите документите и от ФБР, оръжието й и може би мобилния й телефон — казах им. — Тези неща ми трябват.
Пит прерови остатъците от костюма на Кейт, извади документите, подаде ми ги и каза:
— Няма нито оръжие, нито телефон.
Прибрах документите в джоба си. Може и да не беше взела телефона си. Но определено носеше пистолета.
Излязохме на някакъв селски път. Шофьорката пусна светлините и сирената и бързо набрахме скорост.
Наведох се и допрях устни до челото на Кейт. Кожата й беше студена и влажна.
Шофьорката говореше по радиото. Чух я да казва:
— Имаме нужда от противошокова зала. — И добави: — Наистина критично.
Парамедиците следяха сърцето на Кейт, кръвното налягане и дишането, проверяваха пулса и температурата. Аз поисках стерилна кърпа и почистих кръвта от лицето й.
Погледнах я.
Беше направила защитно движение точно когато Халил прерязваше гърлото й и той бе пропуснал югуларната вена и другите кръвоносни съдове. И това вероятно беше спасило живота й, защото господин Асад Халил беше много способен убиец и рядко — ако изобщо се случваше — оставяше набелязаната си жертва жива.
Независимо дали Кейт оцелееше или не, Асад Халил все още имаше недовършена работа — с мен. И това бе добре, защото щеше да се задържи тук поне докато аз не довърша своята работа с него.
Накрая попитах:
— Каква е прогнозата?
Няколко секунди двамата мълчаха, после Рон отговори:
— Състоянието й е много сериозно.
— Какво се е случило, по дяволите? — попита Пит.
— Раната е от нож — отвърнах.