Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Сигурно същото се отнасяше и за адвокатите, занимаващи се с дела за злополуки.
Останахме по местата си, докато самолетът направи още една обиколка и се върне към зоната за скачане.
След малко отговорникът ни даде знак, че ни остават две минути, и последната група, която се състоеше от самостоятелни скачачи или парашутисти по двойки и тройки, се изправи, в това число моя милост и инструкторката ми.
Отговорникът ни погледна и вдигна пръст. С облекчение забелязах, че не е средният.
Пред нас имаше десетима души, подредени да скачат по двама или по трима, а зад нас оставаха четирима, които щяха да скачат самостоятелно. Всички си сложихме очилата или спуснахме маските на шлемовете си и направихме последна проверка на екипировката.
Двете големи групи вече би трябвало да са на земята, да събират парашутите си, да пляскат с ръце, да се прегръщат и да се качват в автобусите, които щяха да ги върнат на летището за скок номер две. Преживях рядък момент на съчувствие, докато стоях готов да последвам съклубниците си в пустотата. Искрено се надявах, че са постигнали своя рекорд, какъвто и да беше той, и че всички са се приземили успешно. Дори Крейг. Чу ли това, Господи?
— Готови! — извика отговорникът. — Тръгвай!
Парашутистите пред мен започнаха да скачат по двама или трима през кратки интервали.
Двойката, която седеше с нас на втория ред, беше пред нас с Кейт и се готвеше да скочи. Приближих се до отвора, усетих вихрения вятър и видях зелено-кафявото поле на четири километра под нас. Ами ако ми се завие свят и падна от самолета?
Двойката пред нас се хвана за ръце и направиха крачка едновременно, след което буквално се гмурнаха навън — като любовници, помислих си, скачащи в… добре де, в басейн.
Пристъпих до отвора и видях неколцина души да падат свободно, което е много странна гледка. Видях също как се отвориха няколко пъстроцветни парашута и изведнъж ми се прииска да скоча, да полетя в небето със скоростта на пикиращ орел и после плавно да се спусна на земята.
Бях готов да се хвърля, но усетих нечия ръка на рамото си и се обърнах. Кейт ми се усмихваше. Усмихнах й се и аз. Забелязах, че самостоятелният скачач точно зад Кейт я е приближил повече, отколкото бе необходимо. Трябваше да изчака тя да се отдалечи от самолета, преди да скочи и той. Сигурно беше нервен.
Отговорникът каза нещо и осъзнах, че забавям шоуто. Обърнах се отново към отвора и без да се замислям за онова, което трябва да правя и без да крещя Джеронимо, се метнах с главата напред. И ето че падах през небето.
Умът ми обаче беше останал в самолета и за миг в главата ми проблеснаха две мисли — Кейт беше извикала нещо точно когато краката ми се отлепяха от пода, онзи зад нея беше същият, когото бях забелязал преди, с черния екип и затъмненото стъкло на шлема. Беше седнал пред нас, така че би трябвало вече да е скочил. Защо се беше наредил зад нас?
10
Въпреки че шлемът покриваше ушите ми, ревът от въздушния поток бе като товарен влак, минаващ през главата ми. Извих тялото си в полудъга, после разперих ръце и крака и въздухът започна да стабилизира падането ми.
Сега се спусках с около 180 кмч, което беше пределната скорост за тази позиция на тялото ми.
Очаквах Кейт да се появи от дясната ми страна, както се бяхме уговорили, но понеже не я видях, завъртях глава надясно и нагоре. От нея нямаше и следа. Движението промени аеродинамиката ми и започнах да се отклонявам от посоката, към която се придържах. Бързо се върнах в стабилизираното положение с извито тяло и симетрично разперени ръце и крака. Отново започнах да се стабилизирам.
„Къде е Кейт, по дяволите?“
Тъкмо се канех да погледна отново, видях с периферното си зрение как тя ме настига. Това трябваше да се случи много по-рано и тя трябваше да е много по-близо до мен, за да си направим упражнението. Имах чувството, че е забавила скока си със секунда-две. Но защо?
Сега Кейт беше на петдесетина метра от дясното ми рамо. Видях и скачача в черно (който ми се бе сторил твърде близо до нея в самолета) и осъзнах, че той всъщност се е хванал за нея.
„Какво, по дяволите…?“
Дясната му ръка беше обвила тялото й, а с другата като че ли държеше левия ремък на екипа й. Видях също, че краката му са увити около нейните.
Двамата падаха по-бързо от мен заради по-голямото си общо тегло и начина, по който бяха разположени телата им във въздушния поток. След секунди вече бяха под мен и продължаваха да се отдалечават.
Не можех да повярвам на очите си. Какво ставаше? Може би някой от двамата имаше някакъв проблем и се бе вкопчил в другия? Може би онзи тип се беше паникьосал, по някакъв начин бе объркал партньора си или… дявол знае, всичко това беше абсолютно необяснимо.