Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Тя доближи устни до ухото ми.
— Прегледай маневрите, които обсъждахме. Питай, ако имаш въпроси.
— Какъв цвят ти е парашутът?
— Когато се стабилизираш, трябва да ме гледаш.
— Обичам да те гледам.
— Последния път не ме гледаше.
— Правили ли сме го преди?
— Не искам да се сблъскаме, докато падаме.
— Лошо.
— Ще поработим заедно, както се разбрахме, после ще ти дам знак да се разделим.
Точно така направи и предишната ми жена. Разведе се на шестия месец.
— Ще отворим парашутите на седемстотин и шейсет метра. Следи си алтиметъра. И помежду ни трябва да има най-малко трийсет метра разстояние — напомни ми тя. — Иначе парашутите могат да се оплетат.
Потупах ножа за спешни случаи в ремъците ми.
— Мога да ти срежа въжетата.
Тя търпеливо продължи да ми обяснява останалите дребни подробности, които трябваше да се извършват предимно безопасно и без да водят до умиране.
Дадох си сметка, че Кейт е много храбра, за да скача с новак. Случва се новаците да предизвикват инциденти. А инцидентите означават сигурна смърт.
— Схванах — уверих я аз. — Разбрано.
Умълчахме се. Самолетът продължаваше да се издига. Погледнах цифровия алтиметър на китката си. Три хиляди метра.
Как се бях озовал тук, по дяволите? Е, отидох в школата за парашутисти, което беше първата ми грешка.
Това стана ноември миналата година, след като двамата с Кейт успешно разрешихме любопитния случай с Бейн Мадокс — споменатия вече зъл гений, който искаше да започне ядрена война, но иначе беше приятен тип.
Шефовете ни от ФАТС ни предложиха да си вземем няколко седмици почивка в знак на благодарност, че сме спасили планетата от ядрено унищожение. Освен това случаят беше доста деликатен, така че началниците искаха да се махнем от града и да стоим настрана от пресата. Кейт предложи Флорида и аз започнах да си събирам плувната екипировка. После изникна историята със скоковете и без да се впускам в интересните подробности, ще кажа, че не след дълго се озовах в един Холидей Ин точно срещу школата за парашутизъм в Диленд, Флорида.
Подобно на всяко място, имащо нещо общо със спорта, Диленд бе насред нищото, далеч от плажа и палмите, за които си мечтаех.
Кейт се записа на десетдневен опреснителен курс и открих, че всъщност имала степен С на Американката асоциация на парашутистите, което й даваше право да бъде инструктор. Трябваше да го разбера, преди да спя с нея.
Колкото до мен, записах се за двуседмичния курс за начинаещи, който за щастие започваше в класната стая, но бързо достигна до 4200 м. височина и нещо, наречено ускорено свободно падане — двама едри типове, Гордън и Ал, скочиха от самолета заедно с мен и тримата пропадахме заедно в голото небе, като те ме държаха за ремъците. Имах шейсет секунди инструктаж, след което те се отблъснаха, махнаха ми и ме оставиха да падам като камък.
Бях направил десетина-петнайсет скока след онези прекрасни две седмици във Флорида и си спечелих степен А на ААП, което ми позволяваше да скачам сам и да започна някои основни съвместни работи с инструктор, който днес щеше да бъде щастливата дама до мен.
Звукът на двигателите се промени и отново погледнах алтиметъра. Четири хиляди и двеста метра.
— Достигнахме крайцерска височина — отбелязах. — След малко ще започнат да сервират напитките.
— Всъщност след малко няма да сме в самолета.
И наистина, отговорникът по товаренето извика на онези от първата група да стават и да се приготвят.
В салона започна оживена дейност — двайсетината скачачи в непосредствена близост до изхода станаха и започнаха да нагласят екипировката си, след което затътриха заучено крака към отвора.
Самолетът сякаш забави скорост, после лидерът на групата даде команда на висок глас и първите скачачи започнаха бързо да напускат самолета и да изчезват безмълвно в смъртоносната бездна. Друг пък би казал, че скачат радостно в ясното синьо небе. Все тая.
Самолетът направи завой към зоната за приземяване, втората група парашутисти стана и процесът се повтори. Задните две трети от салона останаха празни, ако не смятаме отговорника по товаренето.
Беше малко шантаво. Така де, преди няколко минути самолетът бе пълен, а сега гледах празен под. Къде се бяха дянали всички?
— На земята има оператор, както и по един във всяка група — каза Кейт. — С нетърпение очаквам да видя записа на тези скокове.