Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Къде си, Троен? — попита той, когато чу гласа му.
— В Португалия, Йон. А сега?
— Сега вземете самолет за Марбея и ми се обади оттам.
— Сложен маршрут, Козел! — каза Тройният — Скитам като луд от държава в държава.
— Мойсей е скитал четиридесет години из пустинята… — каза Козела и затвори телефона.
Оставаше още една загадка, която можеше да бъде и заплаха. „Кой, по дяволите, беше този млад арабин? И какви бяха шансовете му да го открие? И кой кого търсеше, всъщност? Козела Осман Бен Кадир или обратно. Или и двамата заедно Володя Аберман?“ Козела естествено имаше предимство, ако това беше целта и на двамата. Единият от тях беше в неизгодна позиция и това не беше той, старият воин. Той притежаваше носителят на ноу-хауто. Проблемът беше какво притежава арабинът. Че е по-мотивиран от него, в това Козела не се и съмняваше. Че младокът има кауза, а той не — също. Не знаеше нещо друго обаче — какви са шансовете на Хамас да го открие и с какви оръжия си служи. Контрабандистите на Виктор Бут, терористите на Хауки Исламбули или някой вътрешен предател от средите на Морис Алкалай, Джон Хакел и компания. А тази загадка трябваше да я разреши и преди разсъмване и преди да реши за къде да потегли. На юг към Варна или ново бягство в Мегало Кастро.
Козела си купи бутилка „Финландия“, литър минерална вода и излезе на терасата на хотела. Беше студена февруарска нощ, но спокойна и оцъклена. От небето го гледаха хиляди звезди, но нито една от тях — неговата. „Къде е моята звезда д’еба мама му?“ — уморено помисли той, преди да се върне в стаята и да се тръшне капнал от умора в кревата.
Тази нощ беше възкресителна. Спа дванадесет часа. Когато се събуди и влезе под душа, той разбра дълбокия смисъл на израза „Спи като заклан“. Това беше истински сън на човек, временно минал в отвъдното. „И всъщност какво е сънят, мама му стара?“ — помисли той, обличайки се. Сънят всъщност е една малка смърт, макар и временна, но смърт. Един час по-късно премина границата и отново влезе в България. Купи вестници на граничния пункт Дуранкулак, прехвърли ги набързо, не откри нищо съществено и потегли за Варна. Не беше подминал Златни пясъци, когато на менюто му се изписа Троен.
— Слушам! — каза Козела.
— В Марбея съм.
— Добре, приятелю! — каза Козела. — Обади ми се от Рабат в Тунис.
— Ти ще ме подлудиш, Козел! — каза нервен Тройния.
— Не аз, животът е налудничав, Троен! Приятно пътуване! — после изключи.
X.
„Икрам“. Това беше понятието, което преведено означаваше уважение, страхопочитание и доброволно признаване на върховна власт. Но именно с „Икрам“ посрещнаха Осман Бен Кадир в централата на ДПС. Формално той идваше като представител на фондация „Фейсал“ — ислямска религиозна структура, която строеше джамии по т.нар. географска подкова от Филипините до Босфора, а всъщност управляваше всички сунитски религиозни фанатици в борбата им с шиитите и сумарно срещу християнския свят. Джихада беше в затишие, но като всеки фьон, спускащ се от върха на планината, всеки момент можеше да се превърне в буря, ако ветровете не го разсеят.
Когато празнословието приключи, „Икрам“-а беше изпълнен, Доган се изправи пред съмишлениците си и произнесе тихо, фъфлейки (той говореше тихо, но думите му отекваха като картечен откос, фъфлеше, но за обкръжението този дефект беше по-скоро музика):
— Господа, — каза Сокола — приветствам шейх Бен Кадир. Той е един от нас! Ишаллах! Надявам се и ние сме достойни негови братя! Аллах акбар!
— Аллах акбар! — повтори доскоро смълчаното мнозинство.
— Господа, — продължи Сокола — има сериозни подозрения, че Мосад ни диша във врата и както винаги е една крачка преди нас. Търсим един юдей, казва се Аберман. Търси го и Мосад. По наше сведение обаче този син Авраамов е пленник на Козела. Не ме питайте кой е Козела, вие знаете до един. Знае и негово превъзходителство шейх Осман Бен Кадир. И Мосад, и ние търсим Козела. Кой ще стигне пръв до него? На този въпрос ще трябва да отговорим тази вечер. Преди да дам думата на шейха искам да ви кажа още нещо. Иран е империята на злото. Те избиха нашите братя във войната по границата. Те насъскват кюрдите. Те са тези, които не допускат исляма да е единен от Сараево до Джакарта. Те поведоха война със Саддам и те взривиха на собствения си празник Багдад и Кербала. За какво им е всичко това? Заради някакво историческо високомерие, по силата на което те презират всичко арабско, кюрдско, селджукско и, общо взето, отричат нашия свят, обявявайки се за древни ахемениди, основатели, разпространители, а по тази причина и собственици и на вярата ни, и на културата ни. Ние искаме свободен палестински народ с автономия. Искаме свободно Косово с автономия, искаме го и в Македония. Ще го поискаме и в България, макар че още не е дошъл момента. Но ще го поискаме! Аллах акбар! Негово височество шейх Бен Кадир ще ви каже какво се очаква от нас. Но преди да завърша аз ще ви кажа какво очаква Пророка от нас. А то е по-важно от всичко, което може да се изговори с думи и то е в сърцата ни! Ние сме бъдещето на света! Ишша! Защото зад нас е вярата, Пророка и мъчениците от Мека и Медина, та до всички краища на света, в които има поне един от нас. Аз казах! Твое височество, заповядай! Срещу тебе виждаш мъже с вратовръзки, но това е привидно, шейх! В тази зала има само войници на правата вяра!