Лъвовете на Ал-Расан

Тя знаеше, че ако се колебае твърде дълго, решимостта й може да се изпари преди да е прекрачила този най-труден праг в живота си. Джехане почука два пъти, както правеше всеки път, и пристъпи в полумрака на бащиния си кабинет.

Свещта пръскаше оскъдната си светлина върху подвързаните в кожа и злато книги, свитъците, инструментите и звездните карти — свидетелства и дарове от цял един живот, прекаран в търсения, път и работа. Пламъкът освети, този път без да трепне, писалището и простия дървен стол, възглавниците на пода и втория, по-дълбок стол, в който седеше неподвижно мъж с бяла брада, в тъмносиня роба, загърбил вратата, дъщеря си и светлината.

Джехане се вгледа в изправения му като копие, неподвижен гръб. Забеляза, както всеки ден преди това, че той дори не обърна глава, за да покаже, че я е чул. Все едно не беше влязла, със своята свещ и историята, която имаше да разкаже. Всеки път беше така, но този път не съвсем. Тя беше дошла да се сбогува и сега, взирайки се в баща си, усети как дългият меч на спомена пронизва паметта й, остър, блестящ и страховит като мечовете на муардите.

Преди четири години четвъртият син на Алмалик от Картада почти се беше задушил в утробата на майка си, омотан в пъпната връв. Такива деца обикновено умираха, а най-често и майките им. Лекарите познаваха признаците достатъчно добре, за да предупредят какво ще стане. Това се случваше доста често и никой не можеше да бъде упрекван. Раждането беше опасно нещо, а лекарите не можеха да правят чудеса.

Ала Забира от Картада, музикантката, беше любимата куртизанка на най-могъщия цар в Ал-Расан, а Исхак от Фезана — смел и талантлив мъж. След като се посъветва със своите небесни карти, той прати вест на Алмалик, че е готов да опита нещо, което дава надежда, макар и съвсем слаба, Исхак извърши единствена по рода си операция и извади детето с разрез на корема на майката, като по този начин спаси и нейния живот.

Нито великият Галинус, извор на всички медицински знания, нито Узбет Ал-Маурус, нито Авенал от Сория в ашаритската родина на изток — нито един от тях или от техните последователи не беше описал подобна операция, завършила успешно, макар първите трима да познаваха тази процедура и да я бяха прилагали.

Исхак бен Йонанон, киндатът, беше първият, изродил живо дете по този начин. Това стана в двореца на Картада в Ал-Расан през второто десетилетие след падането на Халифата. Той беше излекувал раната на майката и се беше грижил за нея след това, докато една сутрин тя стана от леглото — много бледа, но красива както винаги — за да поиска четириструнната си лютня и да заеме обичайното си място в тържествената зала на Алмалик, в неговите градини и личните му покои.

За смелостта си и ненадминатото си изкуство Исхак получи от благодарния Алмалик от Картада много злато и достатъчно имот, та да бъдат той самият, жена му и дъщеря му осигурени до края на живота си.