Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Разбирам. Е, предполагам, че не е кой знае каква изненада, че съм благородник.
- Който е имал преживяване с Айез Седай - продължи Андрол - и който се отнася към тях с почитание въпреки - или заради - това, което са направили за Дома му. _Тайренски_ благородник, забележи. Който няма нищо против да служи под командата на хора, които би нарекъл „селянчета”, и който симпатизира на градски бунтовници. Ако мога да кажа, приятелю, това _не е_ преобладаващо поведение сред сънародниците ти. Не бих се поколебал да предположа, че и ти самият имаш интересно минало.
Имарин се усмихна.
- Би могъл да се окажеш чудесен играч в Играта на Домове, Андрол.
- Не бих казал - отвърна Андрол с гримаса. - Последния път, когато опитах ръка в нея, за малко да… - Замълча.
- Какво?
- По-добре да не казвам. - Лицето му се изчерви. _Нямаше_ да обяснява този период от живота си. „Светлина, хората ще ме вземат за разказвач на измишльотини като Налаам, ако продължавам така.”
Имарин се загледа в дъжда зад прозореца.
- Бунтът на Нокс успя само за кратко, доколкото помня. След две години благородническият род си върна властта, а бунтовниците бяха прогонени или екзекутирани.
- Да - промълви Андрол.
- Тъй че тук вършим по-добра работа - каза Имарин. - Твой човек съм, Андрол. Всички сме твои.
- Не. Ние сме на _Черната кула_. Ще ви водя, ако трябва, но тук не става въпрос за мен или за теб, или за когото и да е от нас поотделно. Командвам само докато се върне Логаин.
„Ако изобщо се върне - помисли той. - Входните портали към Черната кула вече не действат. Дали не се опитва да се върне и открива, че му е затворено?”
- Добре - каза Имарин. - Какво ще правим?
Навън изтрещя гръм.
- Остави ме да помисля. - Андрол вдигна парчето кожа и инструментите си. - Дай ми един час.
- Съжалявам - промълви Джесамин, коленичила до Талманес. - Нищо не мога да направя. Тази рана е твърде сложна за умението ми.
Талманес кимна и върна превръзката на мястото й. Кожата по целия му хълбок беше почерняла като от ужасно измръзване.
Родственичката го изгледа намръщено. Беше младолика жена със златиста коса, но при преливащите възрастите можеше да са подвеждащи.
- Удивена съм, че все още можеш да ходиш.
- Не съм сигурен дали може да се определи като ходене - отвърна Талманес и закуцука обратно към войниците. Все още можеше да куца сам, общо взето, но замайванията вече го спохождаха по-често.
Гайбон спореше с Денел, който непрекъснато сочеше картата и жестикулираше. Във въздуха имаше толкова пушек, че много от мъжете бяха вързали на лицата си кърпи. Приличаха на банда проклети айилци.
- … дори тролоците се изтеглят от този квартал - настоя Гайбон. - Заради пожарите.
- Тролоците се изтеглят към крепостните стени из целия град - каза Денел. - Ще го оставят да гори цяла нощ. Единственият сектор, който не гори, е този, където е Пътният портал. Събориха всички сгради там, за да направят противопожарен вал.
- Използваха Единствената сила - каза Джесамин зад Талманес. - Усетих го. Черни сестри. Не бих ви съветвала да тръгвате натам.
Джесамин беше единствената останала Родственичка. Другите бяха загинали. Не беше достатъчно силна, за да сътвори портал, но не беше и безполезна. Талманес бе видял как изгори шест тролока, пробили бойната му линия.
При тази схватка беше седял отзад, надвит от болката. За щастие, Джесамин му беше дала някакви билки за дъвчене. От тях главата му се беше замаяла още повече, но болката бе станала поносима. Имаше чувството, че тялото му е в менгеме, което бавно го смачква, но поне можеше все още да се държи на крака.
- Хващаме най-бързия път - каза Талманес. - Кварталът, който не гори, е твърде близо до драконите. Няма да рискувам Тварите на Сянката да открият Алудра и склада й. - „Стига вече да не са го направили.”
Гайбон го изгледа ядосано, но това беше задачата на Бандата. Гайбон беше добре дошъл, но не участваше в командването им.
Силата на Талманес продължи през града нащрек заради възможните засади. Макар да знаеха приблизителното местоположение на склада, стигането до него беше проблематично. Много улици бяха преградени от отломки, огън или от врага. Налагаше се да се провират през тесни улички и проходи, толкова извити, че трудно поддържаха желаната посока.
Пътят им заобикаляше части от града, в които горяха толкова силни пожари, че сигурно пукаха каменната настилка. Талманес зяпаше тези огньове, докато очите му не пресъхнеха, след което повеждаше хората си на още по-големи обходи.