Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Подметките на маратонките й се раздробиха под натиска на краката й, докато се оттласкваше. Направи една крачка, а после — още една, измъквайки се от съсипаните си обувки, като повлече жената със себе си. После Хелън чу глухо падане и стон, и се хвърли ожесточено напред, когато се освободи.
Докато се мъчеше да смъкне черната кадифена торба от главата си, Хелън чу бърза поредица от плесници, глухи удари и стаено сумтене. Разнесоха се бързият полъх на въздух и отсеченият звук на нечие рязко хукване точно когато тя рязко смъкна качулката и отметна коси.
Над нея се беше изправил Лукас Делос: тялото му беше напрегнато, очите му бързо обхождаха далечината за нещо, което Хелън не можеше да види от мястото си на земята.
— Ранена ли си? — попита той с нисък, несигурен глас, все още загледан над главата й. На устната му имаше кръв, а ризата му беше скъсана. Хелън имаше само един миг да каже, че е добре, преди да чуе как ридаещите орисници започват да шепнат.
Той погледна надолу към нея, и когато ледено сините му очи срещнаха нейните топли и кафяви, надолу по краката й премина тръпка. Хелън скочи и зае приведена бойна поза. Шепотите се превърнаха във вопли и Хелън видя наведените глави и треперещите бели тела на трите орисници нестабилно да примигват и ту да се появяват, ту да изчезват от полезрението й. Дръпна се назад и стисна здраво очи само със силата на волята. Гневът беше толкова силен, че й се струваше, че органите й са се подпалили.
— Моля те, върви си, Лукас — каза тя умолително. — Току-що ми помогна и съм ти признателна. Но все още наистина, ама наистина ми се иска да те убия.
Настъпи кратка пауза и Хелън го чу как въздъхва.
— Това е трудно и за мен, да знаеш — отвърна задавено той.
Чу се побягване, бързи стъпки от мястото, където той стоеше, порив на вятъра, а после Хелън се осмели да отвори очи. Той си беше отишъл и за щастие ужасните привидения си бяха отишли заедно с него.
Хелън приклекна до Кейт, опитвайки се да види дали кърви някъде. Подпря се на ръце и колене, за да огледа всеки видим сантиметър, но странно — нямаше никакви порязвания, натъртвания или ожулвания. Кейт дишаше равномерно, но все още беше в несвяст. Хелън рискува да я вдигне и изпита надежда, че постъпва правилно, като я мести. Внимателно я положи отзад в колата, а после заобиколи тичешком до шофьорското място, докато набираше номера на клетъчния телефон на баща си. Запали двигателя на колата на Кейт, когато телефонът даде свободно.
— Татко! Чакай ме в болницата — избълва на един дъх веднага щом той отговори.
— Какво е станало? Ти… — поде той с паникьосан глас.
— Не аз, а Кейт. Сега пътувам към спешното отделение и не мога да говоря и да карам едновременно. Просто ме чакай там — каза тя, като натисна бутона за приключване на разговора и метна телефона на седалката, без да чака отговор.
Сега трябваше да измисли наистина убедителна лъжа, и то бързо, защото болницата беше само на няколко минути път.
Докато спираше пред входа на спешното отделение, тя се обади в полицията, като каза единствено, че приятелката й е била нападната и двете са в болницата. После се позавъртя колебливо на автомобилната алея за миг, чудейки се как да вкара Кейт в самото спешно отделение. Не искаше да я оставя, но не вървеше да я вземе на ръце и да разкрие безумно голямата си сила пред толкова много хора, така че накрая влезе вътре сама.
— Помощ? — прошепна тя боязливо на сестрата в приемното отделение. Това не свърши работа, затова Хелън повиши тон и заподскача нагоре-надолу. — Помощ! Приятелката ми е отвън и е в безсъзнание! — Това накара хората да хукнат.
Щом баща й пристигна и двамата разбраха, че Кейт ще се оправи, Хелън даде показания пред полицията. Каза им, че някаква жена, която никога не била виждала, пратила Кейт в безсъзнание с нещо, което мятало сини светкавици. Когато видяла Кейт да пада, Хелън излязла на алеята и това сигурно изплашило жената, защото избягала. Разбира се, Хелън не спомена нищо за опита за похищение, схватката или факта, че Лукас Делос се беше появил от нищото, за да отблъсне свръхсилната жена. Последното, от което имаше нужда, беше да усложнява още повече тази ситуация или да обвързва Лукас Делос със себе си, по какъвто и да е начин. И все пак какво правеше той там?