Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Не знам защо, но ми се стори, че трябва да защитя Джонатан от този човек. Имаше нещо зловещо в интереса му към него.
Моят отговор не се хареса на проповедника. Вероятно знаеше, че го лъжа, или не обичаше да го занасят. Изгледа ме дълго и заплашително, като че ли се чудеше как да постъпи, за да получи това, което иска. А аз за първи път усетих приближаването на сериозна опасност, почувствах, че този мъж е способен на всичко. Точно тогава се появи Невин с факла в ръка и аз като никога се зарадвах, че го виждам.
— Ланор! Търсих те навсякъде. Готов съм. Да вървим — извика той.
— Лека нощ — казах аз и се отскубнах от проповедника с надеждата да не го видя никога повече. Блесналият му поглед протри гърба ми, когато си тръгнахме.
— Доволна ли си от излета? — изсумтя Невин, когато закрачихме по пътя.
— Не беше каквото очаквах.
— И аз така мисля. Този човек е луд, вероятно заради болестите, които със сигурност носи — каза брат ми, като имаше предвид сифилиса. — Но чух, че имал последователи в Сако. Чудя се какво прави чак толкова на север.
На Невин дори не му хрумна, че може да е прогонен от властите, че вероятно е беглец. Че лудостта му сигурно поражда видения и грандиозни предсказания, че подучва беззащитни момичета и заплашва онези, които не са съгласни да изпълняват желанията му.
Придърпах шала около раменете си.
— Ще съм ти благодарна, ако не кажеш на татко какво ни проповядва…
Невин се изсмя мрачно.
— Изобщо не смятам да го правя. Дори не искам да си спомням богохулните му думи, камо ли да ги повтарям пред татко! Много съпруги! Духовно съпружество! Не знам какво ще направи баща ни. Сигурно ще ме подгони с камшика, а теб ще те заключи в хамбара, докато навършиш двайсет и една, само защото сме слушали тези езически идеи.
Поклати глава, без да спира да върви.
— Но едно ще ти кажа: тези проповеди със сигурност ще се харесат на твоя човек Джонатан. Сигурно вече е направил свои духовни съпруги поне половината от момичетата в града.
— Остави го на мира — прекъснах го аз, като премълчах странния интерес на проповедника към Джонатан, за да не затвърдя лошото мнение на Невин за моя приятел. Да не говорим повече за това.
Мълчахме през целия път до вкъщи. Въпреки нощния хлад още пламтях от мрачното изражение на проповедника и надникването ми в истинската му същност. Не знаех какво да мисля за интереса му към Джонатан, нито какво имаше предвид под „уникална чувствителност“.
Дали копнежът ми да разбера какво се случва между мъжа и жената беше толкова очевиден? Със сигурност това бе едно от най-съкровените човешки преживявания. Дали бе неестествено и дори грешно едно младо момиче да любопитства за това? Родителите ми и пастор Гилбърт вероятно мислеха точно така.
Крачех по пустия път развълнувана и възбудена от всички онези приказки за страстта. Мисълта да позная Джонатан, както и други мъже от града по начина, по който ги познаваше Магда, направо ме размекваше отвътре. Тази вечер се събуди истинската ми природа, макар да бях още съвсем неопитна, за да го проумея, прекалено невинна, за да знам, че трябва да се притесня от лекотата, с която желанието може да се разпали у мен. Трябваше да се боря по-усърдно, но пък сигурно щеше да е безполезно — истинската природа на човека винаги побеждава.
7.
Годините се нижеха монотонно и всяка следваща си приличаше с предходната. Но се виждаха и някои малки разлики. Аз все по-малко исках да следвам правилата на родителите си, копнеех за някаква независимост и се бях уморила от мнителните си съседи. Харизматичният проповедник беше арестуван в Сако, съден и хвърлен в затвора, след което избяга и изчезна мистериозно. Но отсъствието му не спря надигащото се недоволство. Под повърхността тлееха размирици, дори в изолиран град като Сейнт Андрю. Говореше се за независимост от Масачузетс и придобиване на статут на отделен щат. Ако земевладелците като Чарлз Сейнт Андрю се тревожеха, че това може да се отрази пагубно на богатството им, те не го показваха и пазеха притесненията си за себе си.
Все повече се интересувах от тези важни неща, макар да имах малко възможности да упражнявам любопитството си, единствените подходящи теми за една млада жена като че ли се въртяха само около дома: как да приготви вкусен хляб и да издои мляко от стара крава, как да шие все по-добре и да излекува треска на дете. Предполагам, че те бяха проверка за пригодността ни за съпруги, но нямах никакво желание да се състезавам в тази област. Исках за съпруг само един мъж, а той се интересуваше слабо от качествата на хляба.