Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Едно от домашните задължения, които най-много мразех, беше прането. По-леките дрехи плакнехме на потока. Но няколко пъти в годината ни се налагаше по цял ден да изваряваме, перем и сушим. Отвратителна работа — ръцете ни бяха потопени до лактите и гореща вода и луга, изстисквахме огромни вълнени одежди, просвахме ги да се сушат по храстите или клоните на дърветата. Денят за пране се избираше внимателно, трябваше да е насред по-дълъг период от хубаво време, когато няма други важни домашни задължения.
Спомням си един такъв ден в ранната есен от двайсетата ми година. Като никога майка ми беше пратила Мейв и Глинис да събират сено с баща ми и настояваше двете с нея да се заемем с прането. Онази сутрин беше странно тиха. Докато чакахме водата да кипне, мама се суетеше с по-дребните неща — торбата с луга, изсушената лавандула, тоягите, с които въртяхме дрехите в котела.
— Дойде време да проведем важен разговор — каза ми накрая, докато стояхме край котела и гледахме как мехурчетата се надигат към повърхността на водата. — Време е да се замислиш за живота си, Ланор. Вече не си дете. Отдавна си на възраст за омъжване…
Честно казано, вече бях преминала тази възраст и се чудех какво смятат да правят родителите ми по този въпрос. Не бяха уредили годеж на нито едно от децата си.
— … затова трябва да поговорим за господин Сейнт Андрю.
Та затаи дъх и примигна срещу мен.
Сърцето ми подскочи при тези думи. Защо ще споменава името на Джонатан във връзка с женитбата, ако с баща ми нямаха намерение да уговорят брака ни? Останах без дъх от радост. А и от изненада, защото знаех, че татко не одобрява вече Сейнт Андрю. Много неща се бяха променили, откакто семействата бяха последвали Чарлз Сейнт Андрю на север. Отношенията му с останалите от градчето — с мъжете, които преди му вярваха — се бяха обтегнали.
Мама ме погледна право в очите.
— Казвам ти го като майка, която те обича, Ланор. Трябва да прекратиш дружбата си с господин Джонатан. Вече не сте деца. Ако продължавате така, ще си навлечеш само неприятности.
Не усетих как кипящата вода ме опръска, нито горещината от котела, заради която лицето ми се запоти. Взрях се в майка ми. Тя побърза да продължи, докато аз мълчах ужасена:
— Трябва да разбереш, Ланор. Кое друго момче ще те поиска, когато е толкова очевидно, че си влюбена в Джонатан?
— Не съм влюбена в Джонатан. Ние сме само приятели — казах аз дрезгаво.
Тя се изсмя тихо, но въпреки това смехът й се заби право в сърцето ми.
— Не можеш да отречеш любовта си към Джонатан. Прекалено очевидна е, скъпа. Както и това, че той не изпитва същото към теб.
— Той няма нужда да показва нищо — протестирах аз. — Ние сме само приятели, уверявам те.
— Целият град говори за флиртовете му…
Избърсах потното си чело с длан.
— Знам. Той ми казва всичко.
— Чуй ме, Ланор — умоляваше ме майка ми, като се опитваше да продължи разговора, макар че аз се бях извърнала от нея. — Лесно е да се влюбиш в толкова красив младеж като Джонатан. Освен това е и богат. Но трябва да устоиш. Не Джонатан е твоята съдба.
— Как можа да го кажеш? — продължавах да протестирам против волята си. — Няма как да знаеш какво ме очаква, нито какво очаква Джонатан.
— О, глупаво момиче, не ми казвай, че си му подарила сърцето си.
Тя ме хвана за раменете и ме разтърси.
— Не можеш да се надяваш да се ожениш за сина на капитана. Семейството на Джонатан никога няма да го позволи. Нито баща ти ще се съгласи. Съжалявам, че аз трябваше да ти кажа тази горчива истина…
Нямаше нужда да продължава. Знаех, че семействата ни не са равни и че майката на Джонатан има големи надежди за браковете на децата си. Но е почти невъзможно да убиеш мечтите на една девойка, а тази бе живяла в мен, откакто се помнех. Сякаш бях родена с желанието да съм с Джонатан. Винаги тайно бях вярвала, че толкова истинска и силна любов като моята не може да не бъде възнаградена, а сега ме принуждаваха да приема горчивата истина.
Майка ми се върна към прането и започна да разбърква дрехите в кипящата вода с дълга тояга.
— Баща ти започва да ти търси подходящ мъж. Разбираш защо трябва да прекратиш тази дружба. Трябва да ти намерим жених, преди да задомим сестрите ти — продължи тя, — затова се надявам да разбереш колко е важно, Ланор. Нали не искаш сестрите ти да останат неомъжени?