Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Отърсвайки се от черните си мисли, той изведе Дракос от залата, хвърляйки поглед назад към жените си, които обезумяло лочеха конгресменския фонтан от кръв.
— И повикай секретаря ми. Имам ново предложение по отношение на онзи последен законопроект, върху който беше наложена обструкция. Мисля, че на останалата част от Конгреса може да й се стори по-… приемлив… сега.
Той се спря на вратата и обърна глава към останките от най-решителните си противници според вестник „Дъ Хил“.
— След това извикай някого да изхвърли боклука.
Глава 8
Конлан пое дълбоко дъх, сигурен, че ароматът на Райли все още се носи във въздуха около него. Той можеше да усети вкуса й в устата си — нейната топлина и сладост. Все още чувстваше отпечатъка на копринената й кожа върху ръцете си, върху втвърденото си, копнеещо тяло. Още чувстваше емоциите, които тя излъчваше толкова силно.
Всичко в него крещеше да тръгне след нея. Заля го нужда, граничеща с мания, но вековете на обучение се надигнаха, за да му помогнат да преодолее повика на инстинктите си. Трябваше да се изправи пред заплахата и да я анализира. Никога преди не беше преживявал нещо подобно на тази вълна на слабост. Беше отминала за минути, но кой знаеше дали няма да се повтори отново?
И какво, по дяволите, я бе предизвикало? Дали беше от споделянето на емоциите й? В името на Посейдон, това беше нещо, за което никога не бе чувал в цялата история на своя народ. Нещо, за което не бе предупреден.
Трябваше да идентифицира причината за тази слабост, така че да може да я предотврати. Да се пребори с нея. Както Аларик обичаше да казва, знанието е сила.
Той потърси брат си чрез мисловната връзка, която споделяха.
Вен?
Гласът се появи мигновено в главата му, изпълнен с ярост и добре скрита, но все пак очевидна — загриженост. Почти съм при теб, братко.
Дългът, вкоренен в него след толкова много години, се бореше да възвърне контрола си над съзнанието му. Негово задължение бе да открие и върне Тризъбеца. И най-накрая да се възкачи на трона, нещо, за което избягваше да мисли през последните два века. Да поведе своя народ. Един бъдещ крал не изоставя дълга си, за да тръгне подир жена. Той се засмя безрадостно.
Аха, дълг. Защото точно това, от което Атлантида се нуждае след перфектното управление на баща ми в продължение на половин хилядолетие, е на трона да седи сбъркана откачалка, която дори не успя да избяга от една вампирка.
Челюстта му се стегна и той започна да описва с крак кръгове в пясъка. Не, че Райли или която и да било друга жена заслужаваше да бъде обременена с него.
Мислите му внезапно се върнаха на Анубиса. Ами ако болката го е покварила? Ами ако сексът за него отсега нататък винаги ще е изроден, извратен? Грешен?
Какво можеше да предложи на която и да е жена? Трябваше да мисли разумно.
Точно така. Само че рационалното мислене беше адски невъзможно. Тялото му се стегна още повече, болезнено само при мисълта за косата на Райли, плъзваща се между пръстите му, като най-фината коприна в Атлантида. Не бе почувствал нищо грешно, когато я докосна. Нищо у нея или в това да бъдат заедно не му се бе сторило друго, освен правилно. Твърде правилно. Как би могло да бъде така редно да държи в прегръдките си жена, която току-що бе срещнал?
Човек!
Затваряйки очи, Конлан вдиша бавно през носа и призова дисциплината от обучението си, за да усмири яростната си нужда. Той бе върховен принц и знаеше задълженията си.
Да, е, майната му на дълга. Вен има пет минути, след това тръгвам след нея. Ще се уверя, че е в безопасност, преди да поема за Тризъбеца.
Въртящ се фонтан от вода се издигна във въздуха, носейки Аларик към пясъка. Драматичен, както винаги. Тъмната, като нощ, черна коса на жреца се къдреше около раменете му, напомняйки на Конлан разказите за него. В тях Аларик бе представен като тъмния пазител на гнева на Посейдон. Хората използваха името на върховния жрец, за да плашат децата, които не слушат родителите си.
Конлан се намръщи и за първи път се зачуди как ли Аларик се чувства от факта, че изпълва нечии кошмари. Проблясъкът на съчувствие обаче изчезна, когато жрецът започна да се смее.
— Търпението ми е дяволски близо до изчерпване, така, че се смей на свой риск — изръмжа той, чувствайки се като глупак, докато се опитваше да възвърне достойнството си, след като само преди малко бе проснат на земята. С ясното съзнание, че Аларик също го знаеше. Жрецът му се ухили.