Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Не оценяваш ли забавлението ми, Конлан? Прекарвам толкова малко време на земята, заслужавам да се позабавлявам, не мислиш ли?
Той пристъпи напред и протегна ръка. Така, както носеше прилепнали черни панталони и черна копринена риза, почти идентични с тези на Конлан, Аларик би могъл да бъде негов близнак. Неговият зъл брат близнак.
Все пак, Конлан нямаше време за детинско цупене. Той сграбчи протегнатата ръка, знаейки, че Аларик ще го прочете по-лесно чрез докосване. Нуждаеше се да разбере какво се бе случило с него, точно както негодуваше срещу нахлуването в главата му.
— Фонтан от вода? Твоите детински игрички привличат нежелано внимание върху нас, жрецо. Предупреждавам те, предпочитам да спреш — изръмжа той, прибягвайки към официален тон.
Аларик се ухили отново, очевидно несъжаляващ, и отпусна ръката си.
— Охо-о-о. Наричаш ме жрецо, вместо Аларик. Това трябва да означава, че се опитваш да се държиш кралски, стари приятелю.
После усмивката му избледня и илюзията за любезност изчезна заедно с нея. На тяхно място остана мрачен и смъртоносен хищник, а ледените му зелени очи проблясваха със сила.
— А аз те предупреждавам, че правя това, което поискам. Върховният жрец на Посейдон отговаря единствено пред самия Бог на моретата.
Преди Конлан да успее да формулира отговора си, по-скоро почувства, отколкото чу, как брат му се изстрелва нагоре от водата, едва раздвижвайки повърхността й. Той се обърна, за да наблюдава как Вен крачи по пясъка, а медните остриета на кинжалите му от орейхалк бяха извадени от ножниците и вдигнати в готовност.
Вен носеше титлата Отмъщението на Краля по наследство и по право, спечелено в битка. Нямаше по-умел воин от него. Никой не можеше да сритва задниците на вампирите или шейпшифтърите по-добре от него. Това беше полезна черта за човек, чиято клетва и дълг бе да защитава своя брат, върховния принц.
С изключение на случаите, в които Конлан се изстрелваше към повърхността, без да изчака нито брат си, нито елитната си охрана.
Нещо, което никога досега не бе правил. Нима имаше да доказва нещо, още повече?
Конлан отхвърли идеята да спори с Аларик и се обърна към брат си. Вен щеше да е бесен. Имаше право да бъде.
Брат му се насочи като вихрушка по плажа към него.
— Какво, в името на деветте кръга на ада, си мислеше, че правиш? Да не си си изгубил проклетия ум? Изправени сме пред заплаха, която дори не разбираме, а ти избра точно този момент да се държиш, сякаш си Рамбо?
Конлан се напрегна да сдържи ръмженето в собствения си глас и почти успя.
Почти.
— Бойно предизвикателство ли ми отправяш, братко? — каза той право в лицето на Вен, независимо от факта, че малкият му брат бе с няколко инча по-висок и може би с около двадесетина килограма по-тежък от него.
Вен му се озъби.
— Виж, идиот такъв…
Конлан вдигна ръката си съвсем бавно и в обърнатата му нагоре длан проблесна топка от тюркоазена и сребърна светлина. Тогава той отправи поглед към Вен и останалите от Седемте и извика в себе си останките от достойнство, които все още притежаваше.
— Мисля, че превишаваш правата си като Отмъщението на Краля, братко. Аз не отговарям пред никого.
Още докато думите излизаха от устата му, той осъзна колко приличат на тези, които Аларик бе изрекъл преди малко.
Очевидно и жрецът го забеляза, защото очите му блестяха развеселено. Но поне имаше достатъчно здрав разум, за да държи устата си затворена.
Но не и Вен. Той зяпна, докато се взираше в топката от чиста енергия, която пращеше в ръката на Конлан.
— Превишавам? Аз превишавам правата си? Аз съм Отмъщението на Краля, ти недорасло, неудачно, твърдоглаво принцче.
Конлан се взря в брат си, двамата бяха застанали лице в лице и Вен бе готов за битка. Тогава звуци от аплодисменти отклониха вниманието му. Той извърна рязко глава, за да изпепели Аларик с кръвнишки поглед. Жрецът продължи да пляска с ръце.
— Прекрасно. Много впечатляващо — каза той провлечено. — Райзън е на свобода с Тризъбеца и някаква неизвестна заплаха е успяла да източи силите на нашия принц и въпреки това двете сърдити братчета намират време да си играят на „чий е по-голям?“
Конлан отвори уста, след това я затвори отново, а гневът му постепенно намаля. Раздвижи пръсти и енергийната топка изчезна, после се отдалечи от брат си.