Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Тайната на мъртвите
Тайната на мъртвите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на мъртвите

Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:

За да стигнеш до живите, трябва да управляваш мъртвите
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 173
Перейти на страницу:

Тя имаше уговорена среща, но в приемната й казаха, че доктор Грубер има среща, която още продължава. Аби си купи билет и се залута из музея, докато чакаше. В дълга полукръгла галерия попадна на големи останки от скулптури, подредени в редици. Когато прочете надписите, се оказа, че всички са надгробни паметници.

— За да стигнеш до живите, първо трябва да се промъкнеш между мъртвите.

Тя се обърна. Слаб мъж в син костюм се беше изправил зад нея. Косата му се беше отдръпнала, разкривайки голо изпъкнало чело. Лицето му беше костеливо, с щръкнал мустак, който сигурно бе излязъл от мода още преди седемдесет години.

— Госпожа Кормак?

Това я извади от равновесие. Дори когато беше омъжена, не се чувстваше като госпожа. Аби му стисна ръката.

— Доктор Грубер?

— Римляните са вярвали, че мъртвите замърсяват живите. Погребвали ги извън градските стени. Преди да мине край гробовете, човек не можел да влезе в римски град. Понякога те се простирали на много километри. Точно това се опитваме да пресъздадем тук.

Аби потрепери. Като се има предвид, че той знаеше за случилото се с Майкъл, дали това не беше проява на пресметната жестокост? Или просто типичната германска прямота?

Поведе я през помещение, изпълнено с мозайки, след това през незабележима врата и нагоре по стълбище до кабинета си. Бежова машина стоеше на масата, опряна в стената. Зад писалището големи прозорци гледаха към парка и високата тухлена сграда от другата страна на езерото.

— Знаете ли какво е това? — попита Грубер.

— Базиликата на Константин. — Беше го прочела в една от хотелските диплянки.

— Не е базилика — поправи я той. — Базиликата има три кораба, а тази черква — само един. Това е тронната зала на Константиновия дворец, когато е управлявал империята от Трир. Кайзер Константин. — Пръстите му започнаха да си играят с химикалката на бюрото. — Разбира се, повечето хора днес биха ви казали, че Бекенбауер е Кайзера13.

Аби се усмихна, сякаш е разбрала какво иска да каже.

— А сградата до нея?

— Провинциалното правителство.

— Не е същото като римския император.

— Но по функции е същото, нали? — Грубер почеса мустака си. — Има определени места, където пребивава властта. Преди хиляда и седемстотин години Константин е изградил там двореца си. Оттогава е бил използван от франкски графове, средновековни епископи, ренесансови курфюрсти, пруски крале и сега нашето провинциално правителство. Всяко поколение във властта идва на това място. Защо? Може би смятат, че историята ги легитимира? Или подобни места събуждат подсъзнателно в нас някаква животинска реакция? Те привличат.

Аби беше чувала и преди мъжете да говорят за животински реакции. Обикновено имаха само едно определено нещо на ум. Тя придърпа жилетката си по-плътно около гърдите и се насили да го погледне в очите.

— Казахте, че Майкъл е идвал при вас.

Моливът под пръстите му спря да се движи. Германецът придоби разочарован вид.

— Точно така.

— Казахте, че може да ми кажете какво е искал.

— Казах, че не мога да ви кажа по телефона.

— Донесъл ви е нещо — парче папирус, което е помолил да проучите. Прочетох писмото, което сте му дали.

Това беше повече или по-малко така. Беше понаучила малко немски по време на мисията в Косово; това и помощта на интернет преводач и речник й помогнаха да разгадае по-голямата част от смисъла. Не искаше никой друг да го вижда.

С това потвърждавам получаването на папирус от късната античност, с непознат произход, за микротомографско сканиране. Всички резултати ще бъдат пазени в строга тайна и ще бъдат съобщени само на собственика.

— Щом сте прочели писмото, знаете, че това е поверително. Резултатите от теста мога да дам само на господин Ласкарис лично…

— Майкъл е мъртъв.

— А вие сте изпълнителят на завещанието му? Негова наследница? Имате документи, които го доказват?

— Бях негова приятелка.

— Съжалявам, но не ви е споменавал.

Аби се наклони към него.

— Доктор Грубер, Майкъл беше убит при много екстремални обстоятелства. Аз бях там. Не зная колко ви е разказал за себе си…?

Грубер извади цигара от пакета в чекмеджето на бюрото и я запали.

— Беше доста пестелив по отношение на собствената си биография.

вернуться

13

Прякорът на прочутия германски футболист Франц Бекенбауер е Кайзера. — Б.пр.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)