Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Но това е кражба!
— Обадете се на полицията.
— Но вие не можете да разчетете ръкописа! Ако се опитате, ще го разрушите.
— Има и други подобни машини по света. Ще опитам при тях.
Наричаха това лост в одобрените от Външното министерство практически курсове. На терен му викаха „погали и стисни“. Погали ги, докато не започнат да мъркат. След това ги стисни, за да разберат, че можеш да им причиниш болка.
Грубер се отпусна на ръба на бюрото.
— Мислите, че някой друг ще ви помогне? Непозната жена с ръкопис, който вероятно е бил откраднат. Може да се опитате да го занесете в някой американски университет. Американците направо ще го конфискуват. Ще го заключат в някой склад без контролирана температура и влажност на въздуха и след двайсетина години, ако някой изобщо се сети да погледне, ще намерят само прах.
Аби взе кутията с цигари на Грубер и му предложи една. Той я взе с мрачна въздишка и я остави да му поднесе огънче.
— Благодаря.
Тя дръпна от своята цигара и се запита дали две цигари ще я направят отново зависима.
— Защо не започнем с истината.
— Аз казах истината. — Тогава видя надигащия се у нея гняв и замаха с ръце. — Нужната компютърна мощност е огромна — може би цели седмици машинно време. Дори да получим изображението, това не ти е като да четеш книга. Всяка буква трябва да бъде разчетена, проверена, поправена.
Той погледна надолу и издуха дима към обувките си.
— Да, но трябва да призная, че изпитвах любопитство към този документ без минало и собственик и анализирах няколко реда.
Той се наведе над бюрото си и отвори чекмеджето. Отвътре извади лист нотна хартия, покрита с нещо, което приличаше на детски драскулки. Едва когато Аби доближи глава, видя, че това са букви — фрагменти от написан и зачертан текст, написан отново и отново задраскан, докато мястото за думите свършваше и те избягваха надолу по страницата само за да бъдат отново заловени и унищожени. Приличаше на драсканиците на някой луд.
— На гърба.
Тук беше по-ясно. Три изречения от по пет реда всяко. Едното на латински, другото на немски, третото на английски.
Хлад пропълзя в нея, докато го четеше. Стори й се, че може да почувства кръвта, която притиска бинтовете. Спомни си какво каза Джени: Прекалено лично е, нали? Като писмо от гроба.
— Знаете ли какво е това?
— Езикът отговаря на времето около четвърти век. Образите са неоплатонически и тази дума „непобедимият“ — invictus — е стандартният епитет за римските императори от онова време.
— Знаете ли кой го написал?
Грубер прокара пръст между врата и ризата, където яката го беше претрила.
— Първите три реда отговарят на надпис върху надгробен камък, който някога е бил в Музея на имперските форуми в Рим. Другите два не се срещат никъде из корпуса с класически съчинения. Доколкото можах да установя, това е съвсем ново откритие.
Не е за чудене, че искаше да го задържиш за себе си. Тя положи усилия да отговори, но нищо не можа да измисли.
— Сам ли направихте превода?
— Господин Ласкарис искаше да получи срещу парите си възможно най-доброто качество от мен. — Когато видя объркването на лицето й, се засмя. — Може би трябваше да кажа: за тази работа обеща да ми плати сто хиляди евро. — На лицето му се изписа надежда. — Може би вие ще изпълните обещаното от него?
10.
Константинопол — април 337 г.
Разсеян съм. Би трябвало да мисля за задачата си, но всеки път, когато опитвам да се съсредоточа, съзнанието ми се измъква от юздите и се връща в миналото. Проснат съм на лежанка в триклиниума15 на къщата ми и чета внимателно документите на Александър на светлината от бронзова лампа. Дори робите вече са си легнали.
Хрониката на Александър лежи отворена на страницата, която видях в неговия дом, превеждайки ме през моята собствена история. Онова, което ме поразява най-много през годините след приветстването на Константин, е голямото изобилие от имена. Максентий, наречен Август… Цезар Север убит… Лициний, посочен за император от Галерий. Имена, които някога притежаваха толкова власт. Сега техните статуи са повалени, надписите им премахнати, а имената им никога не се произнасят. Освен ако някой не ги прошепне от изписана страница в среднощния мрак.
15
Приемна и трапезария. — Б.пр.