Тайната на мъртвите

Аби дръпна от цигарата. Никотинът й се стори като подарък.

— Ще ми се да можех да ви помогна.

Мъжът присви очи.

— Казахте, че имате нещо, което ще ми покажете в замяна?

— Да. — Аби извади златната огърлица от чантата си и му я подаде през масата.

Все още с белите ръкавици, той я хвана между палеца и показалеца си и се вторачи в нея през лупата, която лежеше на писалищния плот. Окото му стана голямо като топка за тенис.

— Заедно с ръкописа ли е намерена?

Аби издуха дълга струя дим. От години не беше пушила — вече се усещаше замаяна.

— Аз дори не знаех за ръкописа, докато вие не ми казахте.

— Знаете ли какво представлява?

— Стар християнски символ.

— Това е разновидност на христограмата — монограмът на император Константин. Чували ли сте историята? В нощта преди битката получил видение — явил му се ангел, който му показал знака. Прилича на гръцките букви X и Р, които са първите две букви от името на Христос на гръцки. Накарал да направят осеян със скъпоценни камъни модел от него — лабарума, и го понесъл в битката като свой щандарт. Спечелил битката и оттогава в Европа сме християни.

— Може ли да е свързана с ръкописа?

— Христограмата се използва без прекъсване от Константин насам. Днес можеш да влезеш във всяка черква в Трир и най-вероятно ще я намериш. Най-многото, което мога да кажа, е, че огърлицата прилича на изработка от късната античност.

— А мастилото? Казахте, че ако съдържа желязо, ще е от времето след 300 година след Христа.

— Предварителните анализи показаха, че мастилото е от разновидността с железен сулфат и шикалки. Но остава езикът. Повечето ръкописи са изписани на гръцки. Този обаче е на латински, което подсказва, че е от четвърти век след Христос. През този период Римската империя се променя. — Той махна към прозореца по посока на високата базилика. — За съжаление Трир не успява да задържи привързаността на император Константин. Той си построява нова столица — Константинопол, сега Истанбул — един нов Рим за новата Християнска империя.

Обаче Аби не се интересуваше от историческата лекция на Грубер. Чувстваше как сърцето й блъска под превръзките.

— Откъде знаете, че е на латински?

— Моля?

— Казахте, че ръкописът е на латински. Обаче също така ми споменахте, че още не сте успели да анализирате сканираното. Така че откъде знаете на какъв език е?

Грубер стана.

— Благодаря ви за интереса, госпожо Кормак, но мисля, че трябва да си вървите. Аз съм зает човек, а вече ви отделих прекалено много време.

Той заобиколи бюрото, за да отвори вратата на кабинета, но Аби му препречи пътя, спирайки го до машината, след което сложи ръка на стъклената врата.

— Ако сега ме изхвърлите, ще взема това с мен.

Мустаците на Грубер се размърдаха.