Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Трир — март 307 г. — трийсет години по-рано…
Когато армията приветства император Константин, Галерий отговори така, както винаги: недоброжелателно и с желание да печели време. Той прие възшествието му на престола — защото нямаше сила да му се противопостави — но му даде по-младшия ранг цезар, а не по-високия — август, който Константин трябваше да наследи от баща си. Ако Галерий се беше надявал да го предизвика да извърши предателство — трябва да е останал разочарован. Константин прие обидата без възражения и му изпрати писмо, в което обяви, че с готовност ще му служи.
Обаче императорите вече не са това, което бяха. В продължение на повече от двеста години след първия Цезар Август, един човек управляваше империята като едноличен собственик. През последните трийсет години тя се беше превърнала в съсобственост. И досега се чудя защо. Нима империята беше вече толкова раздута, че сам човек не можеше да я ръководи? Или хората се бяха смалили и вече не можеха да заемат мястото на гигантите, които бяха създали Рим? Каквато и да беше причината, усложненията бяха видни. Императорите са като зайците: има или един, или много. Диоклециан раздели империята си на двама, след това на още двама. Някои от тези четирима имаха синове, които се нуждаеха от наследство; други абдикираха, после им дойде друг акъл. В крайна сметка шестима души претендираха за титлата Imperator Invictus — непобедим император.
Шестима мъже, изпълнени с подозрение един към друг, не можеха да останат непобедими за дълго.
Двама от тях са баща и син, наречени Максимиан и Максентий. Старият Максимиан беше убеден да абдикира преди пет години, но пенсионирането го разболя. Младият Максентий беше пропуснат при повишението, подобно на Константин, но намери в Рим услужлив корпус от преторианската гвардия, който срещу отплата беше готов да го загърне в пурпур. Те са невъзможно семейство — и двамата са еднакво лоши. И двамата имат червени петна на бузите, заради които непрекъснато изглеждат смутени, и големи женски очи, които са виждали всеки въобразим порок.
Но днес те се държат повече от добре. Бяха пристигнали в Константиновата столица Трир, за да отпразнуват сватбата на Максентиевата сестра Фауста с Константин. Всъщност това е втори брак за него, но първият не беше пречка за нас. Със сигурност не беше пречка и за него, след като бързият развод му предложи възможността за един по-изгоден брак.
Всички се преструват, че това е напълно нормално събитие. Никой не е толкова тъп да спомене факта, че този щастлив ден е същевременно пресметливо предателство. Съюзявайки се с бащата и сина узурпатори, Константин не оставя на Галерий друг ход, освен да предприеме действия срещу него.
— Максимиан и Максентий можеха да сключат мир с Галерий и с общи сили да ме смачкат — обясни ми той, когато го предупредих за това. — Ако Галерий иска сега да тръгне срещу мен, първо ще трябва да нападне новите ми тъст и шурей.
— Ще трябва да ги защитаваш — изтъкнах аз.
Константин се усмихна.
— Може би.
Засега царува пълна с очакване хармония. Събрани сме в тронната зала на Константиновия дворец, която е украсена с гирлянди и осветена от стотици факли. Брачното ложе стои в средата на помещението, драпирано с пурпурен плат, украсен със златни бродерии на ловни и бойни сцени. То е само символично. Действителният акт ще се консумира по-късно някъде другаде.
Чувам пеене, когато булката приближава, виждам светлината на факлите от помещението пред залата. Робите отварят вратите и ето я застанала там. Воал, изтъкан от червено-кафява коприна покрива лицето на жената, а роклята й е прихваната с шнур под гърдите, завързан на сложния херкулесов възел. Очаква се женихът да го развърже, но доколкото познавам Константин, вероятно просто ще го среже.
Нейните прислужници я вдигат през прага — много внимателно. Не искаш да изпуснеш булката на императора пред него. Всички гледат. Виждал съм младоженки да се смаляват от вниманието, но Фауста, изглежда, му се наслаждава. Тя е само на петнайсет, но позата й не е на девственица. Под роклята единият крак е леко присвит и изнесен напред, извивайки леко хълбоците и гръбнака. Сякаш ни предизвиква да си представим какво ще се случи тази нощ.
Константин пристъпва напред с факла в ръката и със своя авгур. Авгурът трябва да прочете поличбите по вътрешностите, макар че на сватбата няма да има жертвоприношения. Константин хваща Фауста за ръката и според обичая я пита как се казва.