Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Майкъл работеше за Европейския съюз и неговото убийство е от международно значение. Полицията още разследва. Сигурна съм, че много ще иска да разкрие къде е бил преди смъртта си — и ще намери онова, което е било негово притежание.
— Ха, говорите така, сякаш сме някаква криминална организация. — Той се смръщи, за да покаже, че е обиден и е очаквал нещо повече. — Ние сме институция, финансирана от правителството, и се ползваме с неопетнено научно име. Ние сме най-напредналите в нашата област. Ние, естествено, ще окажем сътрудничество, ако полицията се появи тук с въпроси.
Обаче Аби си бе имала работа с много по-трудни типове от Грубер и се беше научила да ги манипулира. Цигарата му беше изгоряла твърде бързо — думите й явно го бяха разтърсили.
Неизвестен произход, пишеше в писмото. С други думи: ако никой не предяви права, той ще може да задържи папируса. Определено иска да го задържи.
— Искам само да го видя. А парипусът определено не е единственият артефакт. Има още нещо, което Майкъл ми остави — бих искала да ме посъветвате за него, след като видя ръкописа.
Ще ти покажа моето, ако ми покажеш твоето.
Цигарата беше изгоряла до филтъра. Грубер я изгаси в медния пепелник, след това се изправи. Извади връзка с ключове от джоба си и отключи дълбоко чекмедже в кантонерката зад писалището. В него лежеше метален куфар с цифрова ключалка. Пръстът на Грубер започна да върти шайбите.
— Ще ви бъда благодарен, ако запазите това в тайна. Анализът още не е готов. Ще бъде неуместно, ако някои погрешно разбрани факти предизвикат объркване и спекулации, преди да успеем да осъществим публикации в подходящите издания.
— Разбира се.
Той щракна езичетата на ключалките и капакът се отвори. Вътрешността представляваше меко легло от лигнин и суров памук; в центъра лежеше тъмнокафява буца с формата на рог, който напомни на Аби вкаменените късове дърво, които беше виждала в музеите. Грубер извади чифт бели памучни ръкавици и го вдигна внимателно в бялата форма, която приличаше на пластмасова отливка.
— Запозната ли сте с работата ни тук в института?
— Попрочетох нещичко на вашата интернет страница.
— Микротомографско сканиране. Паралелно сканиране с рентгенови лъчи, което изгражда пълен триизмерен модел на обекта до резолюция от двайсет и пет микрона. — В този момент видя изражението й. — Това значи, че е много точно.
— Аха.
Той пъхна отливката в прозрачна пластмасова кутия и я понесе към машината, която Аби забеляза още когато влезе. Приличаше на кръстоска между микровълнова печка и компютър от началото на осемдесетте години — малко отделение със стъклена врата между два метални блока от бежов метал. Малък жълт етикет в единия ъгъл предупреждаваше за опасността от радиоактивно излъчване.
— Това ли е?
— Майкъл Ласкарис постъпи много необичайно, като донесе ръкописа при нас — повечето трябва да бъдат сканирани на място в библиотеките, които ги притежават. Направихме машината достатъчно преносима, за да можем да пътуваме.
Той сложи папируса изправен в камерата и затвори стъклената врата. След това натисна бутона. Светна бяла светлина, заливайки пластмасовата кутия, която започна бавно да се върти на място.
— Простете, но какъв е смисълът на всичко това? Опитвате се да разчетете свитъка с рентгенови лъчи?
— Най-накрая. Но за да го направим, първо трябва да го развием. Папирусът е свитък, който е стоял навит в продължение на векове. С течение на времето хартията е станала трошлива или влажна, може да е била и обгорена в огън. Във всички тези случаи физическото развиване на свитъка би означавало неговото унищожение. Онова, което правим, е с помощта на рентгеновите лъчи да изградим 3D модел на целия свитък на микроскопско равнище. След това компютърът с помощта на мощни алгоритми може буквално да развие виртуално свитъка в един-единствен лист — така, както го е видял човекът, който го е написал.
— И след това можете да го прочетете?
— Може би. Преди повече от 300 г. пр.Хр. мастилото се правело на основата на въглищата. Използвали са сажди, за да го направят черно. По-късно използват сулфатни мастила. Разчитат на химическата реакция между киселината от дървесните шикалки и железни сулфити, за да забъркат мастило, което трае много по-дълго. Тъй като в мастилото има малки частици желязо, те абсорбират различно светлината и заради това могат да бъдат регистрирани от скенера.