Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Главата на Константин се показва, издигайки се измежду тълпата, все едно се възнася към небето. Шумът се удвоява. В суматохата някой е успял да му сложи пурпурна наметка. Изправят го на щит и го вдигат високо. Щитът се люшка и накланя, докато си го предават от човек на човек, но Константин запазва равновесие: маха с вдигнати ръце, усмихва се и крещи в отговор на приветствията на войниците думи, които никой не чува.
По някаква причина образът, който се появява в главата ми, е Нептун — неговата колесница цепи вълните. Изглежда великолепно — бог, който предизвиква стихиите.
Но равновесието му е несигурно. Ако падне, ще се удави.
Константинопол — април 337
— Комит Валерий?
Не съм в Йорк. Стоя в изтърбушено жилище и оглеждам останките от живота на един мъртвец. А Симеон, дяконът, ме чака.
Чувствам се неловко от гмурването си в спомените. За да скрия това, го питам:
— Познаваш ли човек на име Публилий Порфирий, бивш префект на Рим?
— Беше приятел на Александър.
— Днес е бил в библиотеката — каза, че Александър е искал да се срещнат. Видя ли ги заедно?
— През по-голямата част от деня Александър ме пращаше да свърша едно или друго. Не съм се задържал в библиотеката.
— Какво ти поръча?
— Да донеса още хартия и мастило от книжарите. Да прибера няколко книги, които беше дал да се препишат, и някои документи от имперския архив за неговата история. Носих и съобщения. Затова ме нямаше, когато е умрял.
— Къде беше по това време?
— Александър ме прати да доведа епископ Евсевий от Никомидия.
За втори път днес чувам това име.
— Защо не го спомена по-рано?
Въпросът го изненадва.
— Ами той изобщо не дойде.
— Симах каза, че е бил там.
Лицето на Симеон ми подсказва какво мисли за това.
— Евсевий е епископ.
Мога да различа кога се опитва да бъде предизвикателен и кога е просто наивен. Спомням си словата на Симах. Християните са объркана и покварена секта.
А ти какъв си, питам се аз, объркан или покварен?
9.
Трир — днес
Паспортът я караше да се чувства като друг човек. Посолството го беше издало, за да могат да я приберат от Черна гора: старият й беше изчезнал някъде между вилата и болницата. Причината не беше в снимката, макар да беше доста ужасяваща — а в празнотата. Старият й паспорт беше на осем години и съдържаше визи от половината страни в света — почти нямаше празни страници. Животът ти в бюрокрацията, закачаше я Майкъл. А сега го нямаше.
Но новият й паспорт беше валиден, а това беше единственото нещо, което интересуваше отегчения служител на гара „Сейнт Панкрас“, който само й махна да мине през контролния пост. Шест часа и три влака по-късно вече се намираше в Трир, питайки се дали не е луда да прекоси половин Европа само заради някакво хрумване. Настани се в хотел „Римски императори“ от другата страна на Порта Нигра — Черната порта от картичката на Майкъл. Аби не можеше да откъсне очи от нея.
Видя ли я, попита тя Майкъл, продължавайки разговора, който водеше през целия път от Лондон. В този хотел ли беше отседнал? Кога беше тук?
Ако не друго, поне можеше да предположи кога. Писмото от музея носеше дата от края на юли — преди месец. Беше проверила датата в своя дневник. Беше се наложило Майкъл да замине неочаквано през почивните дни на конференция на пограничните служби на страните от ЕС в Саарбрюкен. Аби си спомни разговора им на тази тема: внезапна промяна в плановете, колега, който в последния момент отпаднал, и Майкъл трябвало да го замести. Беше й донесъл като подарък салам и бутилка ризлинг — единствения добър резултат от коя да е конференция, бе подхвърлил.
Не беше споменал за ходене в Трир.
Според Аби повечето градове се издигаха върху основите на миналото. В Трир миналото и настоящето стояха рамо до рамо. Сякаш всичко през последните хиляда години беше само изтъркан килим, хвърлен върху римския град, чиито останки стърчаха на всяка крачка. Високата четири етажа Черна порта. Модерният мост над Мозел, издигнат на колони, забити в дъното от римски инженери. Високите тухлени стени на римската базилика, до които розовата като коледен сладкиш господарска къща в съседство приличаше на кукленска. А отвъд нея, през зелената морава и езерото — музеят.