Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Обаче сега Констанций умира. Преди трийсет и осем дни новината пристигна по време на вечеря. Ако беше донесена сутринта, вече щяхме да сме мъртви. Но Галерий е безпаметен пияница: всичко, което се случва следобед, би могло спокойно да изчака до следващото утро — само сутрин той е трезвен. По това време вече бяхме на сто мили оттам, оставяйки подире си обор, пълен с осакатени коне.
А сега бяхме тук, в Йорк. Крепостта се издига на хълм между две реки, а квадратната кула на Принципията — щаба на армията, увенчава най-високата й точка. На другия бряг градът се простира нагоре по хълма от кейовете и складовете, където се държат морски товари.
Пресичаме първата река. Когато приближаваме, пазачите на портата се наежват, но се изпъват мирно като колове, щом чуват името на Константин. Това е добър знак.
— Баща ми жив ли е? — пита той настоятелно. — Навреме ли дойдохме?
Един от пазачите кимва.
Константин вдига очи към слънцето и докосва челото си в знак на благодарност.
От караулното изскача центурион.
— Преторианският префект чу, че идвате. Каза да отидете веднага в Принципията.
Готвим се да потеглим с конете, но центурионът хваща юздата ми.
— Върви в казармата. Кажи на всеки войник, когото намериш, че наследникът на Констанций е дошъл, и им заповядай да се съберат на Виа Принципалис. — Мъжът осъзнава колко безцеремонно е прозвучал и предлага обяснение: — Така нареди префектът.
Когато пристигам в щаба, всички войници в Йорк са се наблъскали на парадния плац. Не им обръщам внимание и устремно заобикалям отзад, където една врата е оставена отворена за мен. Вътре в сградата стражи местят тежки здрави сандъци към портика в предната част на парадния плац. Служители с восъчни таблички ги наблюдават и броят. Изглежда всеки знае точно какво трябва да прави.
Тежкото трополене на нозе заглушава шума, когато Константин завива зад ъгъла. Група генерали и адютанти в униформа го заобикалят: през последния час бе успял да отдели време да си изтърка лицето и да сложи позлатена броня. Дразнещо е да го видиш такъв, завладян от своя стар живот. Досега с месеци бяхме живели рамо до рамо — първо в двореца и след това по пътя. Не бях подготвен за това колко бързо ще се промени всичко. Когато се изравнява с мен, се провиквам:
— Как е баща ти? Ще се…
— Умрял е преди два дни. — Константин не ме поглежда и не забавя крачка. Свитата му отминава и го отнася нататък. — Преторианският префект го е запазил в тайна, докато пристигна.
Префектът крачи до него с корав като труп гребен от конски косми на шлема. Лицето на Константин е безизразно: невъзможно е да кажеш дали е засегнат от това, което са направили, или го одобрява? А има ли избор?
Изоставам, докато те минават с маршова стъпка през двойната порта и излизат на парадния плац. Тук има повече мъже, отколкото забързаните ми действия са могли да съберат. Когато армията вижда Константин, глъчката преминава в рев. Той вдига ръце, за да ги накара да замълчат, но те не са в настроение да се подчинят. Продължават да крещят, да скандират името му и да тропат с ботушите си, докато Константин все така стои с широко разперени ръце. Не може да се каже кой на кого се подчинява.
Когато войниците млъкват, той започва да говори. Казва им, че баща му е починал преди половин час, и те надават рев от скръб. Разказва им как на смъртното си легло Констанций е похвалил армията си. Казва им, че той, Константин, няма авторитет в империята и че скоро Галерий ще назначи негов заместник.
Това не им харесва. Гневно мърморене се надига сред тълпата. И изведнъж тя се впуска напред. Телохранителите отпред се опитват да я задържат, но без резултат. Дузина легионери се изкатерват на подиума и започват да крещят на Константин — това е необикновено нарушение, но той не помръдва дори когато го хващат за ръцете и го повличат в тълпата. Шумотевицата е оглушителна. Преторианският префект опипва ефеса на меча си, но не смее да помръдне.
Тогава се случва нещо странно. Никой не може да види Константин, но изведнъж настроението някак си се променя. Лицата засияват, витаещата във въздуха заплаха избледнява. Виковете вече не звучат гневно, а триумфално.