Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Ще ме застреляте ли? — попита тя. — Или и вас да убия?
Тя се огледа и видя ръбест камък, може би два пъти колкото юмрука й. Наведе се и го вдигна.
— Пусни го! — изсъска Фаркухар и вдигна револвера.
— Ами застреляй ме — отвърна госпожица Темпъл.
И хвърли камъка към главата му. Той изруга и стреля. Тя усети парване от едната страна на лицето си. Камъкът не улучи и удари каретата. Ударът, почти едновременно с изстрела, подплаши конете, те препуснаха и отворената врата удари Фаркухар по темето и той залитна към приближаващото се задно колело. Преди госпожица Темпъл да разбере какво става, колелото повлече краката му и с ужасен вик той падна под него. То мина през тялото му с отвратителен пукащ звук и той потръпна и замря. Каретата продължи, далеч от очите и ушите й.
Госпожица Темпъл се свлече по гръб и загледа плоското черно небе. Стана й студено. Виеше й се свят. Не знаеше колко време е минало. Насили се да помръдне, да се обърне на една страна. Повърна.
След незнайно колко още минути бе на четири крака. Трепереше от болка и замайване. Докосна слепоочието си и с изненада откри, че маската й я няма. Сигурно беше паднала в каретата. Пръстите й напипаха над ухото й драскотина, прогорена от куршума на Фаркухар. Догади й се, когато я докосна. Беше лепкава. Подушваше кръв. Никога не беше виждала толкова много кръв на едно място, че да знае, че мирише — но и никога вече нямаше да забрави тази миризма. Изтри уста и се изплю.
Фаркухар лежеше неподвижно. Тя допълзя до него. Тялото му бе усукано, а устата — синя. С усилие госпожица Темпъл свали палтото му — беше достатъчно дълго, за да я загърне. Намери револвера и го пъхна в десния джоб. Тръгна по пътя.
Стигна гара „Ориндж Локс“ след час. На два пъти слиза от пътя, за да избегне каретите, които се връщаха от голямата къща. Нямаше представа кой може да е в тях и нямаше желание да разбира. Перонът беше празен, което й даде надеждата, че влакът върви, тъй като пътниците от каретите, които бе видяла, ги нямаше. Първият й инстинкт бе да се скрие, докато чака, и се сви в едно тъмно ъгълче зад гарата. Но все се унасяше. Ужасена, че може да изпусне влака или враговете й да я открият в толкова уязвимо състояние, се насили да чака права.
Мина още час и не пристигна нито една карета. Тя чу свирката на влака още преди да види светлините му и забърза към края на перона, размахала ръце. Кондукторът — друг, слава богу — я зяпна, докато се качваше във вагона покрай него. Тя залитна и се наведе да извади парите от другата си обувка. Обърна се към кондуктора — бе изгубила билета с пелерината и роклята си — и пъхна в ръката му банкнота, два пъти повече пари от цената на билета. Той продължи да я зяпа. Без да каже и дума, тя тръгна към задните вагони.
Всички купета бяха празни, с изключение на едно. Госпожица Темпъл надникна вътре и спря; гледаше висок небръснат мъж с мазна черна коса и кръгли очила с тъмни стъкла като на слепец. Също толкова мърлявото му палто беше червено, както и панталоните и ръкавиците му, които държеше в едната си ръка; в другата държеше тънка книжка. На седалката до него на разгъната носна кърпа лежеше отворен бръснач. Той вдигна поглед от книгата си. Тя му кимна и направи едва забележим реверанс. Той й кимна в отговор. Тя знаеше, че лицето й е покрито с кръв и че е облечена в дрипи, и въпреки това той някак си разбра, че тя е повече — или различна — от външния си вид. А дали в този вид не разкриваше истинската си природа? Той се усмихна едва-едва. Тя се запита дали не е заспала права и това не е сън. Кимна му отново и тръгна към другите купета.
Дряма с ръка на револвера, докато влакът не стигна Стропинг. Беше рано сутринта, небето все още беше тъмно. Повече не видя мъжа в червено нито друг, когото познаваше, и се наложи да плати тройна цена за карета до „Бонифас“, а после да потропа с револвера по стъклената врата на хотела, за да я пуснат. Когато служителите се убедиха коя е и я пуснаха да влезе — пребледнели, опулили очи, с увиснали ченета, — тя отказа да каже и дума и отиде право в стаите си. Вътре бе топло и все още тъмно. Госпожица Темпъл мина залитайки покрай вратите на стаите на спящите си прислужници и спящата си леля и влезе в своята. Със сетни сили остави палтото да се свлече зад нея на пода, свали кървавите дрипи и се пъхна гола, с изключение на зелените си боти, в леглото. Спа непробудно цели шестнайсет часа.