Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Питах се… дали знаете… дали можете да ми кажете за другите три жени.
Той се изсмя грубо.
— Искаш ли да знаеш аз какво се питах? — Тя не отговори. Той отново се изсмя и се наведе към нея. — Питах се… — започна и сложи ръка на коляното й. Тя я блъсна. Спраг подсвирна и затръска ръката си, все едно го беше ужилила. Пак отпи от плоската, след което я прибра. Започна да си пука кокалчетата на пръстите. Навън беше тъмно. Госпожица Темпъл знаеше, че е в опасност. Трябваше да действа внимателно.
— Господин Спраг — каза тя, — не съм убедена, че се разбираме. Возим се в една и съща карета, но всъщност какво знаем един за друг? За това каква изгода може да предложи единият от нас — изгода, трябва да подчертая, която може да остане скрита за други заинтересовани страни. Говоря за пари, господин Спраг, и за информация, и да, дори за успех. Мислите ме за своенравно девойче без съюзници. Уверявам ви, че това не е така и че всъщност вие повече се нуждаете от моята подкрепа.
Той я изгледа безстрастно, после внезапно скочи и се хвърли върху нея. Хвана ръцете й и блокира ритащите й крака с тялото си. Тя изохка и се опита да го изблъска, но той беше много силен и много тежък. Хвана и двете й китки в едната си голяма ръка, а с другата разкъса връзките на наметалото й, разтвори го и започна да я опипва. Тя се опитваше да го отблъсне с всички сили, с толкова отчаяни напъни, че се задъхваше, хлипаше. Никога не бе предполагала, че може да се бори така, но въпреки това не можеше да го помръдне. Устата му се приближи и тя извърна лице, брадата му одра бузата й, миризмата на уиски беше отвратителна. Спраг хвана единия й глезен и грубо го вдигна, така че коляното й опря в брадичката му. Задържа крака й с рамо, пъхна ръка между бедрата й и раздра фустите й. Госпожица Темпъл стенеше от ярост, мяташе се. Пръстите му разкъсаха копринените гащички, безогледно дращеха нежната й плът, заровиха се по-дълбоко, деряха я с изпочупените си нокти. Тя изстена от болка. Той се изкиска и прокара мокрия си език по врата й.
Махна ръката си, но по движенията му тя разбра, че се разкопчава, и изви гръб, за да го отблъсне. Той се изсмя — изсмя се! — пусна китките й и я стисна за гърлото. Душеше я! Другата му ръка пак беше между краката й, разтваряше ги. В момент на прозрение госпожица Темпъл се сети, че на крака, който беше неудобно сгънат към гърдите й, беше обувката с химическия молив. Отчаяно се опита да го извади. Спраг се надигна от нея, позволи си удоволствието да погледне надолу между тях — гледката на двете им тела, — душеше я с една ръка, а с другата разтваряше бедрата й. Още миг и…
Тя заби молива дълбоко от едната страна на врата му.
Устата на Спраг се отвори от изненада, долната му челюст заподскача. Лицето му стана тъмночервено. Тя измъкна молива, готова да удари пак — и дебела пулсираща струя кръв пръсна като фонтан по тялото й и по стените на каретата. Спраг изпъшка, загъргори, мяташе се като риба отгоре й. Тя го изрита — осъзна, че пищи — всичко бе мокро и лепкаво, в очите й имаше кръв. Спраг се свлече между седалките, мята се още няколко секунди, после застина. Госпожица Темпъл държеше молива, дишаше тежко, цялата в кръв.
А после каретата спря и тя изстена от ужас. Чу как Фаркухар скочи от капрата. Тя се хвърли върху безжизненото тяло на Спраг и заопипва палтото му, опитваше се да намери джобовете в тъмното, надяваше се, че има нож, пистолет, някакво оръжие. Вратата зад нея изщрака. Тя се обърна, приклекна и се хвърли напред точно когато Фаркухар отвори. Блъсна го в гърдите, размахваше молива, крещеше. Ръцете му инстинктивно се вдигнаха да я хванат и тя замахна над тях към лицето му. Върхът на молива раздра дълбоко бузата на Фаркухар и се счупи. Той извика, отхвърли я настрани и тя падна тежко. Зад нея Фаркухар продължаваше да вие и да ругае. Тя се надигна на четири крака, погледна строшения молив в ръката си и го пусна. Трябваше да бяга. Погледна Фаркухар. Едната страна на лицето му изглеждаше разполовена: долната част беше тъмна и мокра, а горната почти неприлично бледа. Той мълчеше. Беше погледнал в каретата.
Бръкна в палтото си и извади черен револвер. С другата си ръка извади носна кърпа, тръсна я да се разгъне и я притисна към лицето си, като потрепери от болка.
— Проклета… Проклета да си!
— Той ме нападна — дрезгаво каза госпожица Темпъл. Гледаха се.
Фаркухар не помръдваше. Тя стана, което й коства доста усилия. Болеше я навсякъде. Погледна се. Долните й дрехи бяха разкъсани и пропити с големи алени петна, лепкави и раздрани — все едно беше гола. Фаркухар продължаваше да я гледа.