Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Докато вървяха към скалната пирамида, Кейди гледаше мрачно и се чудеше:

— Защо винаги, когато се озовем на този свят, ставаме нечии пленници?

Джейк тътреше тежко окованите си крака и дори не си направи труда да й отговори. В главата му се въртяха далеч по-важни въпроси. Къде всъщност се намираме. Защо попаднахме тук, а не в Калипсос?

Предположи, че отговорът се крие в портала, който използваха, за да дойдат тук. Миналия път златна маянска пирамида в Британския музей ги бе пренесла в сянката на храма на Кукулкан в долината на Калипсос. Този път използваха египетска гробница, изложена в американски музей, която ги бе прехвърлила в сърцето на тази пустиня.

Джейк огледа арогантната принцеса. Според историческите книги, които бе прочел, Нефертити е била египетска царица по време на Осемнайсетата династия. Макар потеклото й да не било благородно, тя била толкова красива, че фараонът се оженил за нея. Не след дълго се превърнала в една от най-могъщите жени в египетската история. След което, едва навършила трийсет години, тя внезапно изчезнала. Това бе загадка, която археолозите се опитваха да разбулят от векове. Загинала ли бе? Или пък бе изпаднала в немилост пред фараона? Къде бе отишла?

Джейк вярваше, че отговорът се крие тук. Явно царица Нефертити и част от хората й са били прехвърлени тук, на Пангея, подобно на останалите Изгубени племена. Само че нейните хора не се бяха озовали в долината на Калипсос. Бяха се озовали в пустинята. Огледа лицата на своите похитители. Вероятно бяха преки потомци на изгубените египтяни. Нищо чудно принцеса Нефертити да бе наследница на прочутата царица.

Докато прекосяваха пустинята, принцесата насочи вниманието си към Ба’чук. Опипа веждите му, дръпна едното му ухо, отскубна косъм от косата му, сякаш оценяваше прасе на селски панаир.

В крайна сметка Нефертити заключи:

— Ама че странно създание. Ще ни забавлява в двореца.

— Той не е създание! — избухна Марика. — Той е личност като теб и мен.

Това накара Нефертити да повдигне вежда.

— Може би наистина е като теб, но определено не е като мен.

Джейк осъзна, че тези хора никога не са срещали неандерталци, но по отсъствието на каквато и да било изненада при вида на Джейк и останалите му спътници, можеше да заключи, че и други чужденци са прекосявали тези сурови земи или пък са били транспортирани тук. Очевидно египтяните нямаха обичай да приемат новодошлите като равни.

Нефертити потвърди мислите му.

— Ще открием от кое село сте избягали и ще накажем господарите ви затова, че са го допуснали.

— Не сме избягали роби — каза Марика. — Изобщо не сме роби!

Пиндор изтрака с окови, за да й даде знак да замълчи. Очевидно не искаше да ядосва похитителите си. А може би имаше и нещо друго. Откакто бе зърнал Нефертити, римският приятел на Джейк не можеше да откъсне очи от нея. Явно нямаше нищо против оковите, стига да се намира близо до принцесата.