Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Засега рапторите не бяха превалили билото.
Може би гадините ще се откажат…
Нямаше този късмет. След миг в полезрението му се появи първият динозавър, който играеше ролята на разузнавач. Със сърповидните си нокти влечугото се изкачи на върха на пясъчния хълм и се огледа наоколо.
Приятелите на Джейк вече бяха изкачили по-ниската дюна, докато той се бавеше в подножието на билото. Когато се скриха от другата страна, осъзна, че в никакъв случай няма да стигнат скалната пирамида преди динозаврите.
Заключението, до което стигна, бе доста мрачно.
Обърна се към глутницата влечуги, свали раницата си от рамо и я завъртя над главата си. Съгледвачът мигом го забеляза. Единствената надежда на момчето бе да подмами динозаврите по-далече от приятелите си.
Точно така! Ето ме!
Джейк хукна да бяга. Трябваше да накара динозаврите да се втурнат подире му. Хвърли поглед през рамо и видя, че съгледвачът вече тича след него. Останалите също го последваха.
Джейк затича по-бързо, оглеждаше се за място, където да се скрие, но околността не предлагаше никакво убежище. Крясъците станаха по-остри и по-силни.
Нямаше да успее.
Някакво движение по повърхността на дюната, привлече погледа му.
Един от сините нарциси се бе обърнал към него. Нещо, разположено между венчелистчетата му, отразяваше слънчевата светлина също като стъкло.
Изненадан, Джейк не забеляза полузарития в пясъка камък. Десният му крак се подхлъзна и той се просна по очи. Плъзна се като бейзболист към базата, но под него сякаш имаше не пясък, а натрошено стъкло. Това обаче бе най-малкият му проблем.
Претърколи се по гръб.
На четири метра от него рапторът съгледвач подскочи високо във въздуха. Сърповидният му нокът отрази слънчевите лъчи. Нададе пронизителен крясък, след което наведе глава към плячката си и…
…се хвърли право към корема на Джейк.
8.
Пясъчната принцеса
Щом велосирапторът се хвърли към него, Джейк се претърколи настрани. Замахна с раницата и удари звяра, още докато летеше във въздуха. От тежестта и инерцията динозавърът се подхлъзна.
Ноктите му се забиха в пясъка до момчето.
Джейк запълзя по склона, като се опитваше да избягва сините нарциси.
Рапторът се извърна рязко и отново атакува. Джейк премести раницата между себе си и животното. Острите като бръсначи зъби на динозавъра се забиха в нея и я разкъсаха с едно движение на главата му. Съдържанието й се разпиля: фенерчето на Джейк, електронната му игра, ролката тоалетна хартия…
Търкалящата се по пясъчния склон хартиена ролка привлече вниманието на велосираптора и предостави на Джейк възможността да се отдалечи на няколко метра. Озовал се очи в очи със звяра, той успя да зърне малките дупки на ушите му. Останалите раптори от глутницата се събираха в подножието на дюната, готови да си поделят плячката. Махаха опашки, възбудени от предстоящия лов.
Джейк вдигна остатъците от раницата си като щит.
Съгледвачът се ухили, оголи зъби и запристъпва към него.
Изведнъж се разнесе чуруликане като на пойна птичка.
Рапторът замръзна на място. Джейк също.
Синият нарцис от дясната му страна избухна като гейзер. Вместо корени обаче от пясъка изскочи слабичка фигура. Тя отметна наметалото си и посипа главата на Джейк с пясък. Изпод него изникна дребен мъж или момче, приземи се на краката си и вдигна високо копие в ръцете си. Последваха нови експлозии по пясъчния склон от двете страни на Джейк и около него изникнаха още фигури с наметала. Първата фигура отметна качулката от главата си, но по-голямата част от лицето й остана скрито под кожена маска, която покриваше челото, очите и носа. Ловецът носеше очила, към които бе прикрепен перископ, маскиран като син нарцис. Перископът му позволяваше и да вижда, и да диша, докато лежи заровен в пясъка.
Дребничкият ловец нададе вик и се хвърли към велосираптора с копието напред.
Останалите метнаха към глутницата динозаври някакви предмети, които приличаха на зрели домати. При удар те избухваха със силен шум. Някои дори експлодираха в пламъци. Глутницата раптори — вече изплашена от засадата — подскочи стреснато и побягна.
Маскираният ловец и рапторът съгледвач се въртяха в кръг и се дебнеха един друг. Силите им изглеждаха равни. Ловецът мушкаше напред с копието, а рапторът отскачаше, опитваше се да го захапе и напразно щракаше със зъби.