Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Докато те продължаваха смъртоносния си танц, останалите ловци се втурнаха след глутницата, крещяха подире й и хвърляха още бомби.
Двубоят между дребничката фигура и единствения останал раптор продължаваше. Дали ловците съзнателно не бяха отделили този звяр от останалите?
Към този момент приятелите на Джейк би трябвало да са открили липсата му или да са чули тупурдията и бомбените експлозии.
Кейди извика отдалече:
— Джейк! Къде си?
Той се побоя да й отвърне, тъй като се страхуваше, че ще разконцентрира ловеца, впуснал се в смъртоносна битка с динозавъра. Човекът и звярът се въртяха в кръг едва на няколко метра от него, редуваха финтове и атаки, нанасяха си удари и ги отбиваха.
Изведнъж ловецът направи грешна стъпка. Отскочи назад, но кракът му попадна върху камък и се подхлъзна. Това бе същият камък, в който Джейк се бе спънал преди малко. Ловецът изгуби равновесие и тежко се строполи по гръб. Дръжката на копието му се заби дълбоко в пясъчната дюна.
Рапторът скочи напред с широко озъбена уста.
Джейк се спусна по склона и закрещя с всичка сила.
Рапторът се поколеба. Ловецът запълзя назад, изоставяйки копието си. Челюстите на динозавъра изщракаха подир измъкващата се плячка и успяха да захапят наметалото му. Рапторът тръсна глава и придърпа тялото по-близо до себе си. Звярът оголи извития нокът, който използваше, за да изкормва жертвите си.
Джейк не успя да стигне навреме до изпадналия в беда ловец, но зърна в пясъка нещо с оранжево-червен цвят. Беше една от онези огнени бомби. Вероятно бе изпаднала от торбичката на някой ловец. Хвърли се към нея, сграбчи я в ръка, претърколи се през рамо, изправи се и я метна. Тя падна близо до опашката на динозавъра и експлодира в огнено кълбо.
Чудовището изпищя и подскочи във въздуха. Наметалото се скъса, в устата на звяра остана само крайчецът му и ловецът успя да се измъкне. Звярът падна тежко на крака, наведе ниско глава и изсъска яростно. По пясъка продължаваха да танцуват пламъчета.
Рапторът се огледа, направи крачка назад, сетне още една. Явно бе проумял, че глутницата му го е изоставила. Наранен и уплашен, той вдигна мускулестата си опашка, завъртя се и хукна по пясъка. Изкачи се на билото на дюната, спусна се от другата й страна и изчезна.
Джейк се обърна към ловеца, който лежеше замаян от падането си върху пясъка. Притече му се на помощ, но го видя, че сам скочи на крака.
— Глупак такъв! — изкрещя той.
Джейк спря на място, шокиран от реакцията му. Думите бяха равносилни на шамар в лицето. Джейк се вторачи в очите на ловеца, скрити зад необикновените му очила.
— Как се осмеляваш да възпрепятстваш царски лов?
Царски лов?
Джейк настръхна от подобно отношение. Та той бе спасил живота на ловеца! В гласа му се прокрадна остра нотка:
— Опитах се само да…
— Млък! Кой ти е дал позволение да говориш?
В този момент се завърнаха и останалите ловци. Спуснаха се по пясъчния склон и наобиколиха Джейк. Неколцина от тях паднаха на колене, с лица обърнати към дребничкия ловец. Сетне удариха челата си с юмрук. Жестът се стори познат на Джейк, но в момента бе прекалено объркан, за да се сети откъде.
Дребничкият ловец вдигна ръка и посочи половината от ловната дружинка.
— Намерете спътниците му. Оковете ги.
— Но ние не сме направили нищо! — избухна Джейк.
Ловецът измери Джейк с поглед, в който се четеше отегчение и презрение.
— По необичайната ти поява и облекло съдя, че вие несъмнено сте избягали роби от някое село в покрайнините на пустинята. В крайна сметка може би няма да се върна с празни ръце от този лов. Животът ви ми принадлежи.
Джейк пристъпи застрашително напред, но двама от ловците пред него кръстосаха копията си и му препречиха пътя.
— Оковете го! Ловният ни излет е провален!
Джейк бе принуден да коленичи.
Предводителят на ловците свали кожената качулка и очилата, разкривайки за първи път лицето си. Черните му коси се спускаха на вълни. Виолетовите му очи се взираха високомерно в Джейк. Устните му се присвиха подигравателно, когато забеляза изненадата на лицето му. Ловецът се оказа доста по-млад, отколкото Джейк бе очаквал. Едва ли бе по-голям от него. Но не това бе най-голямата изненада.
— Ти си… ти си момиче!