Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Качвай се на въздушния кораб — нареди му един от стражите. — Отиваме в Ка-Тор. Там ще научите съдбата си.
Друг от пазачите им се изсмя и забоде рязко върха на копието си.
— Иска да каже, че ще научите по какъв начин ще умрете.
10.
Напред и нагоре
Пламъците се устремиха към отвора на балона с рев, наподобяващ ръмженето на огнедишащ дракон. Шумът бе оглушителен. Гологръд мъжага, почернял от сажди като ковач, боравеше с два огромни мяха, разположени под нагорещената медна фуния, насочена към сърцевината на балона. От време на време хвърляше в пещта по един червеникав плод, в резултат на което пламъците се издигаха още по-нависоко. Това бе същият плод, който ловците бяха използвали, за да прогонят глутницата велосираптори.
Явно е някакъв източник на топлинна енергия, предположи Джейк.
Той и приятелите му се бяха скупчили на палубата близо до носа на кораба. Стражите най-сетне свалиха оковите им. Въжетата, които придържаха кораба, се изопнаха. Джейк усети как се издигат нагоре и се отдалечават от скалната пирамида. Спомни си разговора между Нефертити и Амон. Явно се насочваха към нейния град, към мястото, наречено Ка-Тор.
Не всички обаче бяха развълнувани от предстоящото пътешествие по въздух.
— Повдига ми се — обяви Кейди, когато застана до перилата.
Джейк се присъедини към нея. Приятелите им застанаха от двете им страни, за да наблюдават потеглянето. Марика зае място до Джейк.
— Невероятно е! — възкликна тя, протегна ръка, взе дланта му в своята и я стисна здраво, не от страх, а от вълнение.
Пиндор като че ли споделяше тревогите на Кейди: беше пребледнял и всеки момент щеше да припадне. Въпреки ужаса, който изпитваше от летенето, малкият римлянин не спираше да обхожда с поглед палубата. Джейк знаеше кого търси той. Нефертити обаче стоеше на долната палуба. Не бяха видели Сияйната Слава на зората, откакто се бяха качили на борда.
Небесният кораб се издигна бавно във въздуха, последван от втория.
Когато скалната пирамида се смали под краката им, Ба’чук се наведе през парапета и посочи надолу:
— Вижте!
Джейк проследи посоката, която приятелят му от племето ур показваше. На върха на скалната пирамида стояха дузина мъже. Докато Джейк ги наблюдаваше, един от тях скочи от скалата с тежка раница на гърба. Останалите последваха примера му, всички полетяха надолу към смъртта — или поне така изглеждаше — когато от раниците изскочиха широко разперени крила.
Крилата уловиха въздушното течение и мъжете се понесоха към пустинята. Приличаха на делтапланеристи, яхнали топлите въздушни потоци, които се издигаха над нагрятата земя. Джейк не смяташе, че те са в състояние да настигнат двата кораба, които започнаха да се издигат все по-бързо и по-бързо. Обаче сгреши.
От раницата на един от планеристите изскочиха пламъци. Крилатият мъж се устреми право нагоре. Останалите го последваха в нестройна формация. Скоро заобиколиха двата кораба, както акули заобикалят потъваща лодка.
Тези кораби обаче определено не потъваха.
Напротив, увеличиха скоростта си.
Откъм кърмата долетя енергичен вик.
— Готови! Наближаваме реката! Пригответе платната! Джейк гледаше ту надолу, ту нагоре. Не видя и следа от река. А къде бяха платната?
— Тъй вярно, небесен капитан Хор!
Викът дойде от мъжете, събрали се в средата на палубата. Те побързаха да изпълнят заповедите на капитана, разделиха се на екипи, които заеха позиции край бронзовите манивели, разположени по протежение на бакборда и щирборда.
Джейк сбърчи чело и погледна към капитана. Високият египтянин стоеше на кърмата, облечен с дълга туника и наметало, върху което бе извезан символът на Окото на Хор, египетския бог на небето. Това бе името и на капитана, напълно подходящо име за един небесен капитан.
Капитанът бе поставил ръцете си върху огромно кормило.
— Започваме! — извика гръмогласно той.
Корабът подскочи внезапно, сякаш бе понесен от мощен порив. Кейди изпищя остро (или пък това бе Пиндор). Джейк сграбчи здраво парапета. Марика се блъсна в него и той я прегърна с едната си ръка.
Ветровитият порив се превърна в истински вихър. Джейк притисна Марика към себе си. Тя се усмихна в знак на благодарност, от което изгорялото от слънцето й лице, пламна още по-силно. Вятърът духаше силно и равномерно.