Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Над пустинята се разнесе вик на ужас, прозвуча като трясък на цимбали и отекна някъде далеч, много далеч.
Или може би не.
7.
В опасност
Джейк се втурна към най-високата пясъчна дюна и огледа пустинята в посоката, от която дойде викът. Хълмистите пясъци приличаха на разпенено от буря море. Отново забеляза необичайната мъглявина на хоризонта. Не видя обаче и следа от сестра си. Доколкото можеше да прецени, викът бе дошъл откъм най-високия скален връх. Скалната пирамида приличаше на гигантска гъба с плоска шапчица. Можеха да я използват като ориентир, за да не се изгубят.
— Побързайте! — подкани ги Джейк и се затича.
Останалите го последваха.
Спусна се по далечния склон на дюната, направо се пързаляше по рохкия пясък. Пръстите му стискаха камъка, който бе намерил по-рано. Той бе единственото му оръжие.
Прозвуча нов вик, този път в него имаше повече гняв, отколкото страх. Джейк бе сигурен, че това е Кейди.
Той тичаше към гигантската скална гъба под изнурителните лъчи на пустинното слънце. Скоро откри, че е по-лесно да тича между дюните, отколкото да се катери и да се спуска по тях, и даде пример на останалите. Пясъкът в долчинките между дюните бе утъпкан, но това ги принуждаваше да бягат на зигзаг. Четиримата тичаха, образувайки змия, която пълзеше по изпепелената от слънцето пустиня.
С всеки следващ вик на сестра си Джейк внасяше корекции в посоката, към която се бе устремил. Когато заобиколи и последната дюна, пред него се ширна пясъчна долина с размерите на футболно игрище.
В средата му танцуваше Кейди. Бе захвърлила раницата си и държеше сабята си за фехтовка, тънка, остра стомана, наречена épée. Балансираше с ръка, изнесена зад тялото й, а в другата стискаше насочената напред сабя. Кейди се въртеше предпазливо в кръг, лицето й пламтеше, зачервено от напрежение, а устните й бяха стиснати здраво в израз на решителност. Умееше да поддържа тази смъртоносна концентрация по време на фехтовалните си двубои.
Но с кого се сражаваше?
В пясъчната долина нямаше нищо, освен онези растения, наподобяващи кактуси.
— Кейди! — повика я Джейк.
Тя се завъртя рязко като изплашена котка. Видя брат си, сетне забеляза и останалите.
— Къде, по дяволите, сме попаднали? — извика тя. — Какво е това място?
Джейк пристъпи към нея.
— Не знам…
— Стой там! — изкрещя му силно.
Той не забеляза никаква опасност и направи още няколко крачки.
В този миг пясъците от лявата страна на Кейди сякаш експлодираха. От земята изскочи тънко като камшик стъбло, цялото покрито със закривени бодли, и посегна към нея. Кейди замахна и го съсече със сабята си, без дори да се обърне. От раната потече жълтеникавочервена течност и стъблото се скри в пясъка. Дори отрязаната му част, която се гърчеше като змия, успя да се зарови и да изчезне.
Най-близкият кактус потръпна. Приличаше на човек с дебелия си ствол и двата си клона, разперени като ръце. На върха му цъфтеше кървавочервен цвят с форма на луковица. Разтворените му венчелистчета се извърнаха към Кейди и изсъскаха.
Джейк спря рязко, сякаш се бе блъснал в стена.
Откога цветята съскат?
Кактусът измъкна корените си от пясъка и цялото растение отстъпи назад от Кейди.
Преди тя да успее да направи и една крачка, друго растение я атакува отзад. Чифт корени, гъвкави като змии и покрити с бодли, се стрелнаха към гърба й.
— Кейди!
Джейк метна камъка; прицелваше се в подобната на луковица глава на растението. Изстрелът му бе точен и камъкът размаза тъмноалените венчелистчета. Кактусът не бе пострадал сериозно, но определено изглеждаше изненадан. Гъвкавите му корени се засуетиха, а това предостави на Кейди достатъчно време, за да се обърне и да ги съсече. Сабята й премина с лекота и през двата корена. Отрязаните части паднаха в пясъка, започнаха да се гърчат и се скриха под земята.
Явно кактусът бе разбрал урока си, защото се оттегли мълчаливо, влачейки корените си по пясъка.
— Искате ли още? — попита заплашително Кейди и се завъртя бавно.
Останалите кактуси също измъкнаха корените си от пясъка и се оттеглиха.
— Така си и мислех!
Тя вдигна чантата си със свободната си ръка и тръгна към Джейк, но без да отслабва бдителността си нито за миг.
Едно от растенията понечи да я нападне, но дори не се приближи към нея. Кактусът по-скоро й се заканваше и я предупреждаваше да не се връща повече. Във всеки случай растенията не й попречиха да си тръгне.