Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Погрижи се за затворниците, Амон.

Затворници, каза си мрачно Джейк. Сега поне не сме роби.

Амон насочи вниманието си към тях. Очите му, очертани с черна линия, се разшириха от изненада при вида на пристигналите. Очевидно бе пропуснал да преброи завърналите се от ловния излет. Махна на пленниците да го последват, и забърза след Нефертити.

— Донесох съобщение от небесния капитан! — Извика той след принцесата. — Получил е известие от царския дворец в Ка-Тор. Баща ти се е пробудил от царския си покой. Призовал е дъщерите си.

Новината така изненада Нефертити, че тя се спъна и се просна по очи на стълбите. Амон се втурна да й помогне. Тя обаче не се нуждаеше от помощта и отблъсна ръката му. Джейк зърна лицето й за миг. Цялото й високомерие се бе изпарило. Заприлича му на обикновено момиче — изпълнено едновременно със страх и с надежда — сетне обичайното й изражение се върна.

— Баща ми се е пробудил! След цели две години! И ти не ми го казваш от самото начало! Защо не ми изпрати вестител?

— Прости ми, принцесо — замоли я Амон, навел глава чак до стълбите. — Току-що научихме новината от града. Преди минутка. Тогава ви видях да идвате и се затичах колкото се може по-бързо, за да ви съобщя тази радостна вест. Небесният капитан вече подготвя кораба си да отплава към Ка-Тор.

Нефертити извърна лице, чиято маска отново бе започнала да се пропуква. Сетне хукна по стълбите, а наметалото й се развя след нея като крила на ястреб.

Амон я последва, мърморейки под нос, тъй като принцесата вече не можеше да го чуе.