Диви кинозвезди

При подобна молба други жени биха припаднали, но не и съпругата ми.

— Много интересно! — извика Лий. — Хайде да вървим! Нали имаме време?

— Да — отговорих аз. — Чудесно ще бъде за довиждане да поплуваме с един труп.

Докато приказвахме, при нас дойде най-новата гостенка на хотела. Беше добре закръглена дама с лъскава черна коса, лъскаво кафяво тяло, голямо количество лъскави бели зъби и похотлив вид. Кожното й масло миришеше на разстояние километър и половина срещу вятъра. Натруфена с бижута, приличаше на витрина на златарски магазин, а при всяко движение дрънкаше като странен музикален инструмент. Никога не ще проумея с какво я беше привлякла примитивната атмосфера на островите Сан Блас. Приличаше на човек, който би се чувствал най-добре на Кот д’Азюр или на плажа Копакабана31. Белите й бикини бяха тъй микроскопични, че спокойно можеше да ходи без тях.

— Извинявам, моля! — удостои ни тя с усмивка, изкарвайки на показ всичките си зъби. — Вие излизате плуване?

— Хмм… да, в известен смисъл — отвърнах аз.

— Нямате против и аз дойда също? — попита тя с нотка на съблазън в гласа.

— Никак! — охотно отбелязах аз. — Но трябва да ви кажа, че отиваме да търсим един труп.

— Да? — рече тя с леко изкривена глава. — Никак против, нали?

— Е, да, щом вие нямате против — отговорих любезно.

Тя влезе звънтяща като дайре в лодката и едва не ни задуши с комбинация от „Шанел №5“ и плажно масло.

Изрейъл ни закара в нова, непозната част на рифа, където бяха намерили кануто. Скърбящото семейство вече обикаляше с лодката и надничаше в кристално бистрата вода, дълбока около три — три и половина метра. Изрейъл предложи той да огледа едната страна на рифа, а ние с Лий — другата. Мис Копакабана вече беше влязла елегантно в морето, държеше се отстрани за лодката и имаше вид на паднала от небето.

— Искате ли да помогнете на Изрейъл или ще плувате с нас? — попитах аз.

— Аз плувам с вас — отговори тя и ми хвърли пламенен поглед.

И ние тримата заплувахме. След десетина минути отново се събрахме над гора от корали. Лий не каза нищо. Аз също. Плувайки на място, се обърнах към мис Копакабана:

— Не го ли видяхте?

— Какво видяхте?

— Трупа — обясних аз.

— К-к-какво?

— Труп, разбирате ли, мъртво човешко тяло.

— Мъртво тяло? — изписка тя. — Какво мъртво тяло?

— Нали ви казах, че търсим точно това! — избухнах раздразнен.

— О, мадре де диос32! Мъртвото тяло? Тук на риф?

— Да.

— И вие пускате мен плува с трупове? — възмути се тя. — С мъртъвци оставяте мен плува?

— Нали сама пожелахте да дойдете! — припомних аз.