Kолеж за магьосници

Междувременно, Куентин изучаваше и история на магията. Оказа се, че онези, които я практикуват, открай време живеят сред "обикновените" хора, но са встрани от обществото, което не подозира за тях. Най-великите магьосници бяха непознати на широката публика. Леонардо, Роджър Бейкън, Нострадамус, Нютон бяха магове, само че с много скромни възможности. Фактът, че са известни на човечеството, бе в техен ущърб. Според стандартите на магическото общество те бяха отпаднали на първото препятствие, понеже не бяха проявили достатъчно здрав разум да запазят в тайна познанията си.

Книгата на Попър, която Куентин получи за домашно, се оказа тъничко томче, съдържащо поредица от кошмарно сложни упражнения за пръстите и гласа. Той стигна до заключението, че правенето на магия се състои в много точни жестове, придружени от заклинания, нашепвани или произнасяни на висок глас. Дори най-малката грешка в жестовете или в заклинанието можеше да обезсили и да провали магията.

Стигна и до друго заключение — наистина не беше във Филория. В книгите от поредицата за тази страна менторът винаги вземаше под крилото си едно-две от децата Чатуин и ги обучаваше на някакво умение или професия. В "Светът в стената" Мартин ставаше прекрасен ездач, а Фиона бе обучена за горски разузнавач; в "Летящата гора" Рупърт се превръщаше в отличен стрелец с лък; в "Момичето, което измерваше времето" Хелън тренираше с майстор на фехтовката и така нататък.

Обучението в "Брейкбилс" нямаше нищо общо с описаното в книгите. Оказа се, че дори най-простичката магия трябва да се преобрази, за да се съгласува с деня и часа, фазата на луната, целта на мага, и още сто фактора, подредени в безброй таблици, графики и диаграми, отпечатани на грамадни пожълтели листове хартия. Половината от всяка страница беше заета от бележките под линия, описващи изключенията и особените случаи, които също трябваше да бъдат наизустени.

Но имаше още нещо освен упражненията и зубренето, което никога не се споменаваше в лекциите на Марч. Куентин не можеше да го опише, но усещаше, че човек трябва да знае още нещо, ако иска магията му да е ефикасна. Опиташе ли да мисли за това, умът му се замъгляваше и се отплесваше в абстракции. Бе нещо като силна воля и концентрация, прозорливост и дори малко артистичност. А най-важното беше, че трябва да си отдаден на онова, което правиш.

Необяснимо как, но винаги чувстваше кога думите и жестовете му оказват въздействие на загадъчния долен слой на вселената. Върховете на пръстите му се затопляха и сякаш оставяха следи във въздуха. При това усещаше лека съпротива, като че ли атмосферата около него се сгъстяваше и притискаше ръцете му, дори устните и езика му. Умът му започваше да работи на бързи обороти, все едно бе под влиянието на кофеин или кокаин. Като цяло усещането му харесваше.