Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
И тъй, новоназначеният шофьор премисли нещата отново и стигна до заключението, че петдесетте милиона навярно са били в погрешни ръце от самото начало и че сега биха били от по-голяма полза за човечеството, като цяло. Освен това не смяташе, че е редно да напуснеш работа още на първия ден.
Затова Бени обеща да остане на поста си и се поинтересува какви бяха плановете на господата оттук нататък. До този момент не се беше осмелил да попита; според него любопитството не беше сред изискванията към един личен шофьор, но сега се беше издигнал до нещо като съучастник.
Алан и Юлиус признаха, че все още нямат планове, но предложиха да продължат по пътя, докато се стъмни, а след това да пренощуват някъде и да обсъдят ситуацията по-подробно.
– Петдесет милиона – каза Бени и се усмихна, превключвайки мерцедеса на първа.
– Четирийсет и девет милиона осемстотин деветдесет и девет хиляди и петстотин крони – поправи го Алан.
След това Юлиус беше принуден да обещае тържествено, че ще спре да краде просто заради удоволствието от кражбата. Виновникът каза, че няма да му е лесно, защото това било в кръвта му, а и не ставал за нищо друго. Накрая все пак прие и заяви, че рядко обещава, но винаги спазва обещанията си.
Пътешествието продължи в пълно мълчание. Алан бързо се унесе на предната седалка. Юлиус си взе още една бисквитка. А Бени си затананика песен, на която не помнеше заглавието.
Журналист на жълт вестник, който е надушил новина, не може да бъде спрян лесно. Не след дълго репортерите на „Афтонбладет“ и „Експресен“ имаха доста по-ясна представа за поредицата от събития, отколкото шефът на областната полиция им беше дал на следобедната пресконференция. Репортерът на „Експресен“ пръв се докопа до Рони Хулт, отиде до дома му и го убеди да тръгне с него и да прекара нощта в хотел в Ескилстюна, извън обсега на конкурентния вестник. В замяна репортерът му обеща да намери партньор за котката му. Първоначално касиерът се страхуваше да разказва за случилото се, защото прекалено ясно си спомняше с какво го бе заплашил младежът, но репортерът му обеща, че ще запазят анонимността му, и го увери, че няма да си има проблеми, защото в Never Again знаеха, че полицията разследва случая.
„Експресен“ не се задоволи само с Хулт. Шофьорът на автобуса също бе хванат в мрежата, както и жителите на Бюринге, фермерът Тенгрот и работниците от стоманолеярната в Окерш Стюкебрук. Комбинацията от техните показания даде храна за поредица от драматични статии на следващия ден, които безспорно бяха пълни с погрешни предположения, но предвид обстоятелствата репортерът бе свършил добра работа.
Сребристият мерцедес продължаваше по пътя си. Алан хъркаше на предната седалка, а Юлиус на задната, положил глава върху куфара като върху неудобна възглавница. През това време Бени избираше маршрута им по свое усмотрение.
В Мьолбю излезе от магистралата и тръгна по пътя за град Транос, но когато пристигна там, не спря, а продължи на юг. След няколко километра сви и навлезе дълбоко в смоландската10 гора, където се надяваше да намери подходящо място за пренощуване.
10 Смоланд – историческа провинция в Южна Швеция. – Б. пр.
Алан отвори очи и попита дали скоро не е време за лягане. Юлиус се събуди от разговора в предната част на колата, огледа се, видя, че са заобиколени от дървета, и попита къде се намират.
Бени отговори, че в момента са на двайсет-трийсет километра на север от Векшьо11, и добави, че докато господата са спали, е размишлявал. Според него от съображения за сигурност било най-добре да пренощуват на някое закътано местенце. Не знаели кой е по петите им, но човек, който е откраднал куфар с петдесет незаконно придобити милиона, не можел да разчита да го оставят на мира просто така. Затова Бени свил от пътя за Векшьо и сега се приближавали към едно по-скромно място на име Ротне. Там можело да потърсят някой хотел, в който да пренощуват.
11 Град в Южна Швеция. – Б. пр.
− Умно – похвали го Юлиус. – Но не докрай обмислено.
След това обясни какво има предвид. В Ротне в най-добрия случай щели да намерят някой малък, запуснат хотел, където никой никога не ходи. Ако някоя вечер там изведнъж цъфнат трима господа без резервация, със сигурност ще предизвикат интерес сред местните. Затова Юлиус предложи да търсят ферма или чифлик насред гората и с помощта на подкуп да убедят собствениците да ги пуснат да пренощуват и да им дадат малко храна.