Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
„Махай ми се от главата, дявол взел те!“
Във всеки случай той не се плашеше.
Заливът остана зад нас, а с него и соленият, навяващ тъга въздух, примесен с мириса на отлива, с мирис на риба. Връщахме се на север. Сега беше още по-тъмно. Сгъстилата се мъгла се стелеше ниско над полята, а в низините пълзеше по шосето и убиваше светлината на фаровете. От време на време в тъмнината пред нас блясваха две очи. Знаех, че това са очите на крава — някоя нещастна, добра, стоическа стара крава, която преживя, застанала досам шосето, защото още не бяха създадени закони за говедата; но очите й горяха насреща ни в тъмното, сякаш черепът й беше пълен с разтопен, искрящ като кръв метал и човек би могъл да надникне в този череп с това кърваво нажежено сияние в мига, когато светлината падаше право в очите й, преди да се е очертало тялото й, създадено така, че да може най-лесно да бъде замеряно с буци; след това разбирах чии са тези очи, разбирах, че в тази корава, невзрачна глава няма нищо друго освен шепа студена, желирана сива маса, в която се извършва някакъв бавен процес, докато ние минаваме край нея. И тъкмо ние бяхме този бавен процес, който се извършваше в студения мозък на кравата. Така би казала кравата, ако беше непоправим идеалист от рода на малкия Джеки Бърдън.
Шефа каза:
— Е, Джеки, отваря ти се малко работа.
— Калахън ли? — попитах аз.
— Не, Ъруин.
— Едва ли може да се изрови нещо за Ъруин.
— Ти ще изровиш.
Продължихме да режем мрака още двайсет мили или осемнайсет минути. Мъглата протягаше от тресавищата плазмените си пръсти, посягаше към нас иззад черните сенки на кипарисите, мъчейки се да ни хване, но напразно. От тресавището изскочи опосум и понечи да пребяга шосето и може би щеше да го пребяга, но Захарчо се оказа по-бърз. Той лекичко завъртя волана наляво, просто на косъм. Не почувствувахме нито удар, нито сътресение, само нещо тупна глухо в левия калник и Захарчо каза:
— К-к-к-к-коп-лето!
С този кадилак той можеше да мине и през иглени уши.
След споменатите осемнайсет минути, или двайсет мили, казах:
— Ами ако до изборите не успея да изровя нищо?
— Пикал съм ти на изборите! Аз ще пробутам Мастърз така ловко, че никой няма да се усети. Но ти изрови нещо, ако ще това да ти отнеме десет години.
След като изминахме още пет мили, казах:
— И ако все пак не се намери нищо?
— Изключено е да не се намери — отвърна Шефа.
— За съдията може и да не се намери.
— Човек е заченат в грях и роден в поквара, пътят му минава от смрадливите пелени до вонящия покров. Винаги ще се намери нещо.
След още две мили той добави:
— И пипай здраво.
Оттогава изтекоха много години. Мастърз отдавна е изгнил в гроба, но Шефа си удържа думата и успя да го направи сенатор. А Калахън е жив, но сигурно съжалява за това, защото съдбата отдавна престана да му се усмихва, а би могла поне да го ощастливи със смърт. Мъртъв е и Адъм Стантън, с когото ходехме на риба и се припичахме на пясъка под жарките лъчи на слънцето — с него и с Ан. Мъртъв е и съдията Ъруин, който в сивата, влажна, студена утрин се навеждаше към мен сред високата, сива блатна трева и ми шепнеше: „Ще се мериш пред нея, Джек. Когато патицата лети, трябва да се мериш пред нея, момчето ми.“ Мъртъв е и Шефа, който ми казваше: „И пипай здраво.“
И малкият Джеки пипна здраво, охо, и още как.
Глава втора
Последния път видях Мейсън, когато отидохме там по новото бетонно шосе с големия черен кадилак заедно с Шефа и неговата компания, а то бе отдавна, защото сега сме 1939 и трите години, изминали оттогава, ми се струват цяла вечност. Но за първи път видях Мейсън много по-отдавна, още в 1922, и тогава отидох дотам с моя „Форд — Т“ и ту се налагаше да се държа за кормилната ос, за да не се изтърся, когато колата се поднасяше по сивата прах, която се вдигаше на пушилка на цяла миля зад мен и се наслояваше по листата на памука, правейки и тях сиви, ту трябваше да стискам здраво зъби, когато излизах на чакъл, за да не се изпочупят от друсането. На Шефа трябва да му се признае едно: след като стана губернатор, хората получиха възможност да си карат спокойно колите, без да се боят за коронките си. Но при първото ми отиване в Мейсън това бе невъзможно.
Главният редактор на „Кроникъл“ ме повика и каза:
— Джек, качвай се в колата си и заминавай за Мейсън да разбереш що за тип е този Старк, който мисли, че е Исус Христос и може да разгонва сарафите от окръжното.