Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— В дадения случай няма никакво преувеличение — каза съдията.
— Все пак исках да чуя това лично от вас, от вашата драгоценна уста.
— Вече го чухте — каза съдията, изправен все тъй насред стаята, — и то в много приятна обстановка. — Лицето му отново бе добило цвят на телешки чер дроб, въпреки че думите му звучаха студено и отмерено. — А сега, ако сте допили уискито си…
— О, много благодаря, господин съдия — каза Шефа с меден глас. — Да, ще пийна още една глътка. — И тръгна към бутилката. След като изпълни намерението си, каза: — Благодаря. — После се върна до коженото кресло с пълна чаша и продължи: — Да, господин съдия, вече го чух лично от вас, но ми се ще да чуя и нещо друго. Помолихте ли се на бога да ви даде ум и разум? А?
— Реших въпроса по съвест — отвърна съдията.
— Така, но ако не ме лъже паметта — Шефа замислено въртеше чашата в ръце, — когато водихме онзи малък разговор в града, вие не възразихте срещу моя човек — Мастърз.
— Но не съм поемал никакъв ангажимент — отвърна рязко съдията. — Аз не поемам никакви ангажименти освен пред собствената си съвест.
— Вие отдавна се месите в политиката — каза Шефа и отпи глътка — заедно с вашата съвест.
— Моля? — попита заканително съдията.
— Да оставим това — отвърна усмихнат Шефа. — Но какво ви отблъсна от Мастърз?
— Научих някои подробности за кариерата му.
— Някой го е окалял, така ли?
— Нека и така да е — каза съдията.
— Интересно нещо е калта — подзе Шефа. — Като си помисли човек, цялата божия земя се състои от кал — освен онова, което лежи под водата, но всъщност и то е кал. И тревата расте най-добре на кал. А какво друго е диамантът, ако не парче кал, което някога страшно се е нажежило? А всевишният взел шепа кал, духнал в нея и създал и вас, и мен, и Джордж Вашингтон, и целия човешки род, дарен с ум и разум. С кал може да се направи какво ли не. Прав ли съм?
— Това не променя нещата — каза Ъруин някъде отвисоко, където не стигаше светлината на настолната лампа. — За мен Мастърз не е човек, който заслужава доверие.
— Не заслужава ли? — възкликна Шефа. — Ще му извия врата, ако не заслужава!
— Там е бедата, че той се мъчи да спечели само вашето доверие.
— Това е така — призна със съжаление Шефа, вдигна лице към светлината и поклати глава с вид, който говореше за смиреност пред неизбежното. — Мастърз гледа да спечели моето доверие. Какво да се прави? Но Калахън… да вземем например Калахън, той пък, струва ми се, гледа да спечели вашето доверие, доверието на Алта Пауър и бог знае чие още. Тъй че каква е разликата? А?
— Ами…
— Какво „ами“! — Шефа се изправи в креслото с онази неочаквана рязкост, с която хващаше муха във въздуха или обръщаше глава към някого с опулени очи. Изправи се и заби токове в килима. Част от уискито в чашата се разля на панталоните му. — Добре, аз ще ви обясня каква е разликата, господин съдия. Аз мога да пробутам Мастърз в сената, а вие не можете да пробутате Калахън. Това е то голямата разлика.
— И все пак ще си опитам възможностите — долетя гласът на съдията отгоре.
— Възможностите? — изсмя се Шефа. — Възможностите ви вече са изчерпани. Цели четирийсет години ги използувате в този щат, и то не лошо. Седите си тук в кабинета, а негърчетата подтичват около вас и ви поднасят пунша. Седите си тук, усмихвате се самодоволно, а вашите момчета се потят по трибуните и се късат да агитират. Когато ви потрябва нещо, вие просто протягате ръка и си го вземате. А остане ли ви малко свободно време след лова на патици или проучването на законите за корпорациите, забавлявате се с ролята на главен прокурор. Или си играете на съдия. Вие много отдавна сте съдия. Как ще ви хареса, ако престанете да бъдете?
— Още не се е родил човекът, който може да ме сплаши — каза съдията Ъруин и се изправи още повече.
— Никога не съм се опитвал да ви плаша — каза Шефа. — И сега не се опитвам. Искам само да ви дам една възможност. Казвате, че някой е окалял Мастърз, нали? Ами ако аз ви разкрия някои кални неща за Калахън? О, не ме прекъсвайте! Запазете спокойствие! — вдигна ръка той. — Досега не съм се занимавал с вадене на кал, но мога да го сторя. И ако отида в задния двор, гребна с лопатата и поднеса това благовоние под носа на вашата съвест, знаете ли какво ще ви посъветва тази съвест? Ще ви посъветва да се откажете от Калахън. Тогава репортерчетата ще налетят тук като мухи на кучешка мърша и вие ще можете да им разкажете всичко за себе си и за вашата съвест. Дори не е нужно да се изказвате в подкрепа на Мастърз. Ще се хванете под ръчица с вашата съвест и ще идете да се разходите някъде и да си обясните един на друг колко много се уважавате.