Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Аз вече подкрепих кандидатурата на Калахън — каза съдията, без да трепне.
— Бих могъл да ви извадя малко кал — каза замислено Шефа. — Калахън отдавна е пуснат в обращение, а знае се, че бъркаш ли в катран, ще се очерниш. Шляпаш ли босоног по пасището, ще стъпиш в някое краве лайно. — Той вдигна поглед към съдията и се вгледа в него с премрежени очи, навел глава на една страна.
Изведнъж си дадох сметка, че старинният часовник в ъгъла остаряваше все повече. Той отронваше „тик“ и това „тик“ падаше в мозъка ми като камък в кладенец и предизвикваше кръгове, които после замираха, а „тик“ потъваше в тъмните дълбини. Известно време след това, нито дълго, нито кратко — а може би изобщо не съществуваше време, — цареше спокойствие. После в кладенеца падаше „так“ и отново тръгваха кръгове, и отново замираха.
Шефа престана да изучава лицето на съдията, което беше непроницаемо. Той пак се отпусна в креслото, сви рамене и поднесе чашата към устата си. После каза:
— Правете каквото знаете, господин съдия. Но не забравяйте, че играта може да вземе и друг обрат. Представете си, че някой копне кал от миналото на друг човек и я даде на Калахън — току-виж, у него се появила съвест и той се отрекъл от покровителя си. Опре ли работата до съвестта, не знаеш къде ще й излезе краят, а вземеш ли да вадиш кал…
— Ще ви бъда много благодарен, сър… — Съдията Ъруин пристъпи към голямото кресло и сега лицето му вече нямаше цвета на телешки дроб, а беше побеляло до самата основа на големия нос. — Ще ви бъда много благодарен, сър, ако станете от това кресло и напуснете къщата.
Шефа не отлепи глава от облегалката на креслото. Той погледна съдията мило и доверчиво, после извърна очи към мен и каза:
— Джек, ти беше напълно прав. Съдията не се плаши лесно.
— Вън! — каза тихо съдията.
— Тия стари кости не ме слушат вече — измърмори тъжно Шефа. — Но аз изпълних християнския си дълг и сега мога да си вървя, ако ми позволите. — Той пресуши чашата си, остави я на пода до креслото и стана. Изправен пред съдията, пак започна да го измерва с премрежен поглед, навел глава на една страна, сякаш оглеждаше кон, който се готвеше да купи.
Аз оставих чашата си на полицата зад мен. Едва сега забелязах, че след първата глътка не бях пил нищо. „По дяволите — помислих си, — някой негър ще я допие утре сутрин.“
След това Шефа поклати глава, сякаш решил да не купува коня, мина покрай съдията, като че съдията не беше човек изобщо, нито дори кон, а някакъв предмет, някакъв пън, и се насочи към преддверието, стъпвайки леко и бавно по червения килим. Никакво бързане.
Секунда-две съдията остана неподвижен, после се обърна рязко и проследи Шефа с поглед, който святкаше в сянката над абажура.
Шефа хвана дръжката, отвори вратата и без да пуска дръжката, се обърна.
— Е, господин съдия — каза той, — не с гняв, а с мъка си отивам. Но ако съвестта ви реши да плюе на Калахън, уведомете ме. Преди да е станало късно, разбира се — засмя се той.
После Шефа обърна поглед към мен и каза:
— Айде да се омитаме, Джек. — И се изгуби в тъмното.
Преди да успея да включа на съответната скорост, съдията се обърна с лице към мен, прикова ме с поглед, горната му устна трепна в усмивка, наситена с ирония, и каза:
— Господарят ви вика, господин Бърдън.
— Още не употребявам слухова тръба — отвърнах аз и отивайки към вратата, си помислих: „Браво, Джек, бива си те, говориш като гамен.“
Пристъпвах към вратата, когато той каза:
— Тази седмица ще се срещна с майка ти — ще вечеряме заедно. Да й предам ли, че си все така доволен от работата си?
„Махай ми се от главата“ — рекох си аз, но той не се махаше и горната му устна пак трепна. Тогава казах:
— Както искате, господин съдия. Но ако бях на ваше място, не бих се заел да разтръбявам това наше посещение. Я си представете, че промените решението си — тогава някой може да си помисли, че сте се унизили да сключите долна политическа сделка с Шефа. Под прикритието на нощта.
После излязох през вратата, минах през преддверието, оставяйки вратата му отворена, и хлопнах външната врата.