Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Идеята бе възприета с възторг. Само че, когато дойде да се прилага, „недостатъците“й се разкриха веднага.
Съставът на комисията (количественият, защото въпреки качествата ни за качествен не можеше да се говори) не трябвало да бъде по-голям от тричленен! И понеже двама се вредиха веднага, за нас не остана място.
— Не може ли да се увеличи броят поне с още един?
— Не може, — отвърна важно в качеството на самоизбрал се председател Ковачев.
— Това е медицинска комисия. Ще преглежда хора, а не добитък, та извън ветеринарния да има строеви, горски, канцеларски, финансови, митнишки и не зная още какви…
— Ами ние, какво ще разберем ние от тая комисия?
— Чакай де, ние още нищо не сме разбрали!
— Открих, — обади се друг, — ще образуваме две комисии и всички ще се наредим!
Селото бе разделено — вляво и вдясно от главната улица. Преди обаче да се почне прегледът, всички дадоха дума, че това „между нас ще си остане“. И още едно. Изпрати се рекогносцировъчен патрул да проучи къде са на квартира началствата. Стават грешки. Тъкмо си турил ухото си и преслушваш някоя „болнава“, отнякъде излязъл някой от дружината и тебе преслушал!
Най-после, населението трябваше да бъде уведомено да стои (като че ли излизаше някъде) в квартирите си и „никой да не излиза, докато прегледът не мине“. Тая точка не бе по-малко важна и трудна за изпълнение. Но все пак намери се войник, който знаеше румънски, при това бе „доверен“, и всичко се нареди.
След най-после, имаше още едно най-после. Какъв смисъл има всички къщи да бъдат прегледани в един ден (да изядеш двадесет парчета и от най-хубавата баница ще ти се втръсне)? Значи за толкова кратко време да се изпитат всички сладости от преслушването. Не е ли по-добре да се разпредели за по-дълго? — Добре. Ами ако ни вдигнат внезапно, какво ще стане с другите къщи? — Вярно. — Ще продължим в друго село, — обажда се трети. — Вярно.
И медицинският преглед бе определен да почне още същия следобед. А нито полковият, нито дружинните лекари знаеха нещо за него!
Отидохме на обяд. Нашите прословути обеди в Перишори!
Събрахме се към 12 часа. Хранехме се заедно. Дружинният. Четиримата ротни. Единственият подпоручик — взводен. И ние, офицерската кандидация.
Подполковник Георгиев бе четиридесет и осем годишен, обичаше да си похапва, да хвали и да се шегува. Вместо да се готви общо, за всички ни, готвеха се цели пет кухни! Всяка рота си идваше с яденето. А то бе едно ядене в Румъния! Наядохме се за цял живот! (Кой ли ще ми опече още една пържола, че нещо съм гладен!)
— Я да видим краченцето на първа рота! — Хубаво. Я опашката на втора рота! — И тя хубава. А ушите на трета рота?
И всички роти се изреждаха. После дружинният почваше яденето от дружината, защото, ако ротното готвено криеше за него изненади, дружинното бе по негова поръчка направено.
— Днес… рота е приготвила сладко, като за изложение. Вижда се как командирътй обръща внимание и на тия работи, как се старае. Благодаря… Кой беше готвачът? (Тъкмо дружинният да не знае кой е готвачът!) А, да. Той е добро момче. Ковачев, ще изкажете моята благодарност на готвача!
— Слушам, господин подполковник! Дружинният бе начетен. Имаше особена любов към книгите и се вдълбочаваше във философски въпроси. Понякога, забравяйки аудиторията си, впускаше се в далечни размишления и разсъждения. И часовете течаха.
Освен философия, обичаше и други, по-леки работи. Следобед сме, трябва да ни се смели храната. И като се развързваха ония ми ти масали9, един от друг по-мазни, чак до зачервяване на печката и на момчешките ни лица. Когато заминахме за фронта, двама от присъствуващите бяхме по на 19 години.
А като почваха и ротните да разправят какво било и какво не било, на вратата се чукаше и влезлият ординарец запитваше дружинния да донесе ли лампата.
— Че кога се стъмни, ние не видяхме!
Като че се вижда кога се стъмва! Обикновено човек вижда само когато му притъмва!
Така продължаваха дните ни до тоя, в който бе решено да се почне прегледът. На обяд обаче дружинният каза, че на един от нас има да съобщи много приятна вест. Каква? — От всяка дружина се пуска в отпуск по един за три дни до Плоещ. Кой от нашата? — Георгиев.
9
Масал — любопитна, весела история