Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Звънец. Разтичват се войници. Два допълнителни стола. И ние обираме каймака на сърдечното приветствие, отправено към храбрата българска бойна армия, чиито достойни представители са пристигнали в бившата румънска столица!
Достойни! Попипвам отгоре, през шинела билета си. В тоя миг той е бяла хартия. Но кой мисли да ти иска билет! Това бойни офицери ли са с чест или някакви нестроеваци! Поглеждам оръжейника и капелника. Но мислите им са далеч от моите. Мислят за семействата си, за тъй нещастно оставените си съпруги…
Букурещ гъмжеше. Офицери, войници: германски, австро-унгарски, турски, та и български (тиловашки, а и наша милост). Местно население: но то почти не се мярка. А жени? Всякакви: румънки, еврейки, унгарки, рускини, немцойки, гъркини. Говори се на всички езици.
Витрините светят и привличат неколкомесечните непокътнати заплати.
„Капша“ бе определеният за нас българите хотел и ресторант. Същият „Капша“, в който през 1913 бе сключен Букурещкият договор. На ти сега договор!
Получаваме не стаи, а апартаменти. Всеки има кабинет и спалня. Спалня — да, но кабинет как да го използуваме? Минем, поотъркаме се и хайде навън! Не сме дошли да стоим по стаите, я!
Посещавам народния музей и това, което най-много привличаше, бе една мумия — истинска мумия на умрял някога египтянин.
След това разглеждам и частния музей на… не си спомням вече името му. Необходимо бе разрешение от самия него. Но показа се много любезен и ме допусна. Бе и трогнат, и поласкан, че на фронта се знае за сбирката му, и дошли в Букурещ, който тъй всестранно привлича, има хора, които се интересуват и от изкуство.
Бях в Атенеума, в разкошна концертна зала, за която в София можеше само да мечтаем.
Разгледах и Военния клуб, който не бе още довършен. Изкачвах се все нагоре и нагоре. Как не съм паднал от недовършените стълби!
Ето и Народния театър.
После из разни квартали, по улици, градини, в околността.
Букурещ тогава бе някак по-внушителен и по-оживен. Имаше ресторанти, заведения, за които у нас и помен нямаше. Но общо взето, не ми се видя, някак по-красив от София. Къде ти нашият керамичен паваж! Къде ти тия дворове-градини!
Обиколките, посещенията правех сам, дори си купих румъно-френски разговорник. Щи румънещи?
Вечерта се събрахме в един прочут аперитив точно срещу двореца. Оттам отидохме в най-елегантния ресторант с великолепен оркестър и най-отбрана, предимно чуждестранна публика. Прибрахме се уморени в „Капша“. Бях толкова обикалял!
Следният ден бе неделя. Отидох в българската черква. Не зная дали бе празник, или тъй редовно се е повтаряло, или пък съвсем случайно — българското училище бе там. След свършване на службата, на излизане, децата ме наобиколиха, че като почнаха да скачат, да се радват, да ме пипат по ръкавите, пък като почнаха да ме разпитват! След като целия ден вчера ушите ми бяха чували навсякъде румънски, сега тоя чист български от устата на толкова деца ми се стори като коледни камбанки.
Слязох в града и разхождайки се, стигнах до една прекрасна градина. Попитах един господин за иметой.
— Градина Чешмеджиу!
— Градина Чешмеджиева ли? Румънещи?
— Румънещи! Румънещи!
— А бе това е българещи!
И, наистина, после научих, че градината е дар от богатия букурещтки българин Чешмеджиев.
Вечерта отидох на оперета. Пълно и с румъни и румънки, и с разни съюзни офицери. Шумно. Весело. Артистките и артистите млади, добре сложени, хубави. Какво сте се разиграли бе, за вас война няма ли?
Колко жалко, че думите са на румънски, нищо не се разбира! Не се разбира ли? Пишман станах за разговорника! Не само многобройни отделни български думи, но понякога и по две-три в едно изречение, дори цели изречения! После турски. Да не говорим за латинските (преминали и в италианския, френския и другите романски езици). Само малко усилие, и румънският не би представлявал никаква особена трудност!
Прелистих разговорника. После, по-късно като прилегнах пред голям румънски речник… Поразително! Да оставя латино-италианския, също и турския. В румънския има много хиляди български думи.
Вземам само няколко букви от речника и от тях — само по няколко думи. При това, всяка има по две-три, четири-пет или повече производни. И тъй…
Безна, бивол, богат, богослов, Богдапрости, бразда, брат, варда, весел, време, въздух, век, глас, глоби, гони, граница, греши, гаван, добиток, догори, драг, дух, ефтин, жалба, жъли, желание, жертфа, житница, звон, зестре, зидарие, змеу, избави, изби, извод, извор, кавал, кикот, клъти, клеветник, клокоти, кобилица, косач, кошар, кошница, кривак, крои, кърчма, кърпа, кърпъчи, лаком, либов, майка, маслу, милостив, молитва, мученик, мършав, нород, нърав, образ, обида, обичей, обор, общи, овес, ограда, опис, остров, отрава, офтика, пелин, плесни, под, пожар, поклон, полица, православие, праздник, праз, прост, рай, рак, рана, расол, рукавица, румен, самодива, сбор, собор, скрин, слаб, слава, слобод, слуга, служба, сноп, спор, стража, страшник, сукман, тайна, творец, тесла, топение, топор, торба, тор, точилар, тропот, труди, тръсни, турта, ученик, храна, хули, целина, час, чашка, черни, четение, читов, чума, шопот и много други — много, много хиляди думи!