Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Извън това, много български, към които е прибавено българско окончание -ар, като са образували думи, които не се употребяват в нашия език: властар, оцетар, подковар, улицар и др.
Или латински с българско окончание -ар: поркар (свинар) и пр.
Или руски с българско окончание -ар: скрипкар (цигулар) и пр.
Какво да кажа пък за листите по гостилниците? Ето една, която съм запомнил.
Сливовица
Чорба ку фиде
Гивеч национал
Кюфтели пръжити ку картофле опарити
Пуйка ку маслини
Салата дин краставец
Наближи времето за връщане. Бягането — бягане. Но поне да се върнем навреме. От Плоещ нататък билетът е в сила и срокът — също. Трябва да се отбием и до тоя град. Нали всички ще ни питат за него! Хайде, другарите — лесно, ами началството, ами командирът, ако попита какво прави нашата колония, ами ако закачи оръжейника за фабриката, капелника — за консерваторията?!
И отново с две шейни — на гарата. Букурещката. Плоещката.
И тук в комендантството. Бяхме наистина първите български офицери. Пуснатите от полка ни пет-шест войници, които бяха вече пристигнали, са били арестувани от германските патрули. Квартируващите в Плоещ германски части бяха дошли от Карпатите, не бяха още виждали българи и затова бяха взели нашите за руски бегълци! Но работата се разбрала. Цялата ни колония се струпала пред комендантството, като заприщила всички околни улици.
— Ами това са нашите братя българи!
Паднало извинение, тупане по гърба и обичайното почерпване.
— Абе, Дойчо…
— Ферцаен зи, булгарски! Вайн гут?
— Не гут, а добро!
— Вайн добро!
Когато минавахме по улиците, всички румъни и румънки ни изглеждаха. Как няма да гледат! Това е българска войска, не е шега!
А като се юрнаха нашите българи подир нас — ръкуване, прегръщане, поздравляване. „Какъв сте, заповядайте“ и прочее, и прочее. Жилаво племе сме това българите. Навсякъде всеки си запазил и спомена, и българщината!
Моята квартира бе в семейството на полковник, квартирата на Панайот Колев — в семейството на капитан. Германците знаеха какво трябва да правят: за офицерите — в офицерски семейства.
Излязохме заедно от комендантството и тръгнахме, за да оставим куфарчетата си. Моята квартира бе по-близо. Посрещна ни момичето, после излезе госпожата, на която дадох бележката. Попита любезно кога ще се върна, за да се запали печката. Благодаря. Довиждане.
Влязохме в определената от комендантството стая — тя студена, като че нарочно за Панайот изстудявана. Той разправя нещо за печката. Момичето отговаря, че няма дърва. Тойй посочва оградата. Тя ръкомаха и просто да ни изпъди. Чудна работа!
Излизаме. Панайот се обръща ий „казва“ пак нещо за печката. Тя отвръща с такива отрицателни знаци, които като че казват: „Надявай се, ще разбереш довечера.“
И наистина, Панайот разбра вечерта. Но всичко това ще ни разкаже сам той, когато един ден пише мемоарите си…
Прибрах се. Стаята добре затоплена. Леглото широко и меко. На масата сладки, бисквити, парчета торта. Разглеждам картините. Добродушно лице на полковник с жена си и тринадесет-четиринадесет годишната си дъщеря. Почетох малко и, уморен, заспах.
На сутринта се почука на вратата, която свързваше моята стая с друга, и влезе младата дъщеря с табла. Закуска. Домашна закуска. Не зная дали това влизаше в задължението на тези, в чиито къщи бяха определени квартири, или бе просто любезност. Във всеки случай преди тръгване от своя страна почуках, за да благодаря още веднъж и се сбогувам.
С Панайот си бяхме дали среща за девет и половина. Чакам в кафенето. Става десет, десет и половина. Няма го. Разкарвам се, а ето че ме настига един господин, унгарец, но живял дълги години в България, говори напълно свободно и правилно български. Радостно, почти възторжено ме поздравлява. Видял българин, като че брата си видял. Гостоприемно племе сме. Кой знае какво е разбрал! И се поставя напълно в разположение да ми услужи. Моля го, завежда ме в един магазин, който не отстъпваше по уредбата си на букурещките. Тук най-неочаквано направих големите си покупки: коприна за блузи на сестрите и великолепен зефир.