Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
— Колко желаете?
Желанията ми не са от скромните — заплатата ми е от скромните. След няколко дни ни иде вече редът за производство, но нали досега получавах „мизерните“ кандидатски гологани?
Питам за цената. Моят унгарец се намесва, говори нещо на латино-български, че и аз разбирам, и румънинът отстъпва. Унгарецът се намесва отново, пак му говори. И аз се намесвам. Той намалява още.
Изваждам портфейла си, броя каквото ми е останало от Букурещ, гдето нищо особено не бях похарчил, смятам на листче и „още, мерете още“.
Румънинът мери с аршина и ме поглежда, аз меря с очи и поглеждам бележката. Той — аршина, аз — бележката, докато и зефирът се свърши… и парите се свършиха. Купих четиридесет и три метра и няколко десетки сантиметра. Но такъв зефир, че когато го донесох, всички вкъщи ахнаха!
Всичко това добре. Побеждавахме и победихме. Ами като слязохме на връщане за България в Русе, а с нас и войници, и като се изправили митнишките чиновници: „Стой, оттук, един по един!“
Ще преглеждат войниците, раниците, шинелите. Че Иван бил купил за Рада едно ливанто, а Стоян за Стойна — една кърпа! Не ви ли е срам бе, тиловаци, не вас, а тия, дето ви учат! Ние да не сме контрабандисти, диваци!
Че като се изкомандува едно „Напред“, стана само на митница и на митничари! Ще спират Пижа! Цяла държава от шест милиона не можа да го спре, та вие ли, сукини синове, както се изразяваше един учен лекар!
Обядвам. Панайот го няма още. Сигурно се е срещнал с другите. Отивам на гарата.
— Къде ти е Панайот, бе? — питат другарите.
— Не зная. Да не се е случило нещо? Да е паднал в някой кладенец!…
Няма време да се отиде до града и где да го търси човек? В квар…? Какво ще прави там!
Влакът вече навлиза в гарата, когато виждам един файтон да лети, та чак конете ще изхвръкнат от хамутите.
И от файтона наш Панайот, подпоручик Панайот Колев, както си е слабичък и тъничък тича, като изпреварва краката си, а куфарчето му леко, леко като никога. Това одеколони, парфюми, шоколади, дето ги бе купил армаган от Букурещ за тази, онази в София — и помен няма от тях.
— Остави се, остави се, ще ти разправя!
И ми разправи.
Желая всекиму подобна приятна неприятност. Сатраяска Румъняска!
Вече се разрешава голям отпуск за Браила. Заминават на групи офицери. Заминава и една кандидатска — от дванадесет души.
Голям, оживен град. Високи здания, кой от провинциалните ни градове тогава е като него?
Разхождам се край Дунава. Ето Браила. Като Букурещ и тя бе град на нашите хайдути. Нашите революционери. Нашите просветители. На тези, които с духа си откърмиха, вдигнаха, раздрусаха. Цяла империя се разклати. И освобождението дойде. Ние, дребосъкът, откърмени от идеала им, продължихме делото им.
Ето, Поморавия свободна. Добруджа свободна. Тракия свободна. Скоро ще си разчистим сметките и за Македония.
Браила, един от светлите спомени на нашата доосвободителна борба, е също свободна.
Стъпвам по свободна земя, освободена от освободени!
Отново Перишори, нашето село, с което се сраснахме и което и досега ни е тъй мило. Отново срещи с другарите. Все по-близко опознаване.
Преди всичко сближаваме се с другите кандидати — от Скопската школа. От общо 29, след върналите се ранени, останахме 19.
Опознаваме се и с офицерите от другите дружини. И по-рано, било по настъплението, било в Домница, дори Максинени, но особено сега се сдружихме. Всички от полка се познаваме вече.
Но въпреки това месецът и половина, които полкът прекара в Перишори, разкъсан с отиването ни на групи в тоя или оня град, скъса връзката.
Съвсем друго бе на Южния фронт, гдето цяла година и половина позиционна война ни сближи като братя. Разотидохме се, но не се разделихме. Затова сега с такава радост се срещаме, затова тъй често се събираме.
Един ден една група отидохме на гости на 1 полк в Визирул, после на 42. Друг ден ние имахме гости.