Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Накараха я да си съблече дрехите.
Каника изля вода върху намаслената ѝ кожа и Емико грейна, обсипана като със скъпоценни камъчета. Зърната ѝ се втвърдиха. Светулките трепкаха над главата ѝ, излъчвайки флуоресциращата си сватбена светлина. Мъжете ѝ се смееха. Каника я плесна по задника и ѝ каза да се поклони. Удари я още по-силно отзад, толкова, че кожата ѝ се сгорещи, и я накара да се наведе още, да се поклони ниско на тези дребни мъже, които се мислеха за авангарда на някакво ново Разширение.
Мъжете се смееха, сочеха и поръчваха още уиски. Роли се хилеше от мястото си в ъгъла, добрият стар чичко, който няма нищо против да покаже на тези новодошли — на тези дребнодушни мъже и жени, представители на чуждестранни корпорации, надрусани с фантазиите си за мултинационални печалби, — да им покаже как са ставали нещата в стария свят. Каника ѝ даде знак да коленичи.
Чернобрад гайджин с обветрен моряшки тен я гледаше от сантиметри. Емико срещна погледа му. Мъжът я гледаше напрегнато, както се гледа насекомо под лупа — очарован и отвратен едновременно. Идеше ѝ да му извика, да го принуди да я погледне истински, да я види, а не да я претегля като парче генетичен боклук. Вместо това се поклони доземи и удари покорно чело в тиковите дъски на сцената, докато Каника им разказваше на тайландски историята на живота ѝ. Как някога е била на богат японец, а сега е тяхна — играчка, с която да се забавляват и която да счупят дори.
А после сграбчи Емико за косата и я дръпна да се изправи, като изви силно гърба ѝ назад. Емико ахна от внезапната болка и зърна за миг брадатия, който я зяпаше, изненадан от неочакваната агресия и унижението, на което я подлагаха. Зърна и тълпата. После тавана и мрежестите кутии със светулките, окачени там. Каника я дръпна още по-силно назад, изви я като върба, принуди я да вирне гърдите си към тълпата, да разтвори бедра в усилието си да не падне настрани. Главата ѝ докосна дъсчения под. Тялото ѝ се изви в съвършена дъга. Каника каза нещо и клиентите се разсмяха. Болката в гърба и врата на Емико ставаше нетърпима. Тя усещаше очите им по себе си, усещаше ги физически, как я опипват, как ровичкат изложената ѝ на показ плът.
Някаква течност се изля отгоре ѝ. Бира.
Тя направи опит да се надигне, но Каника я натисна надолу и изля още бира в лицето ѝ. Емико се задави, разпени се, давеше се. Накрая Каника все пак я пусна и Емико рязко се изправи. Кашляше, бирата се стече по брадичката ѝ, оттам по шията и гърдите, спусна се на ручейчета към слабините ѝ.
Всички се смееха. Саенг беше донесла нова халба бира на брадатия, той ѝ даде бакшиш ухилен до уши, докато всички се присмиваха на Емико, която се гърчеше в паника и се мъчеше да изкашля течността от дробовете си. Превърнали я бяха в глупава марионетка със смешни накъсани движения — скръц-пръц, дрън-мрън — без следа от стилизираната грация, на която Мидзуми-сенсей я беше научила още в яслата. Сега в движенията ѝ нямаше нито елегантност, нито премереност — издайническите недъзи на ДНК-то ѝ бяха очевидни и я превръщаха в посмешище.
Емико продължаваше да кашля, едва не повърна заради бирата в дробовете си. Крайниците ѝ ту се сгърчваха, ту се мятаха нелепо, разкривайки пред всички истинската ѝ природа. Най-накрая успя да си поеме дъх. Да овладее ръцете и краката си. Застина неподвижно, коленичила, в очакване на следващата атака.
В Япония тя беше чудо. Тук беше само кукла на пружина. Тук мъжете се смееха на чудатата ѝ походка и кривяха лица, отвратени от самия факт на съществуването ѝ. За тях тя беше изрод, забранено същество. Тайландците с готовност биха я хвърлили в метановите си компостиращи басейни, където да се превърне в тор. Единствено калорийните чиновници от „АгриГен“ можеха да се конкурират с нея като кандидати за неотложно компостиране. А и гайджините. Емико се запита колцина от тях се пишат членове на Греамитската църква и проповядват унищожението на всичко, което тя символизираше — обида към природата и заплаха за човешката ниша. Ала въпреки това седяха доволно в клуба и се наслаждаваха на унижението ѝ.
Каника я сграбчи отново. Беше се съблякла и държеше пенис от нефрит. Блъсна Емико по гръб на пода.
— Дръжте ѝ ръцете — каза тя и мъжете посегнаха жадно да приковат китките ѝ.
Каника разтвори широко краката ѝ. Когато я насили, Емико извика от болка. Обърна лице настрани и зачака насилието да свърши, но Каника забеляза опита ѝ да се скрие. Стисна лицето ѝ с една ръка, разтворила пръсти като граблива птица, и я принуди да обърне глава, така че мъжете да виждат лицето ѝ, докато тя я насилва.
Мъжете окуражаваха Каника с крясъци. Започнаха да броят напевно на тайландски. „Нюнг! Сонг! Сам! Си!“