Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Елин заговори в тъмнината, обърнала лице към мястото на Дароу.
– Съветвам ви, лорд Дароу, да свиквате с това. Защото, ако загубим тази война, мракът ще властва до края на света.
Чу се драсване и съсък – пламна кибритена клечка, която запали свещта на масата. Набръчканото, изпълнено с ненавист лице на Дароу изплува в тъмнината.
– Хората владеят светлината, наследнице на Бранън.
Елин впери поглед в самотното пламъче на Дароу. Листът в ръцете й се превърна в пепел.
Но преди да е изрекла нещо, Дароу обяви:
– Това е законът, наше право. Пренебрегнеш ли указа ни, принцесо, почерняш всичко, в името на което семейството ти живя и умря. Лордовете на Терасен се произнесоха.
Елин усети стабилната ръка на Роуан върху кръста си. Обърна поглед към напрегнатото лице на Рен. И опита да надвика бумтежа в главата си.
– Независимо дали ще гласуваш в моя полза, в двора ми винаги ще има място за теб. Заради онова, за което помогна на Едион и капитана да постигнат. Заради Нехемия.
Нехемия, с която се бяха трудили заедно, с която бяха воювали заедно. Нещо като болка пробяга в очите на Рен и той отвори уста да проговори, но Дароу му отне думата.
– Каква загуба – изплю той. – Принцеса, истински отдадена на народа си, борила се до последна глътка въздух за...
– Само още дума от теб – обади се тихо Роуан, – и ще забравя колко лордове те подкрепят и какви са законите ви. Само още дума за това, и ще те изкормя, преди да си станал от стола си. Ясно ли е?
За пръв път Дароу пребледня от свирепото изражение в очите на Роуан. Думите му бяха постигнали целта си, сковавайки душите им.
Едион грабна кинжала на Елин от масата.
– Ще обмислим предложението ви.
След това взе щита си и сложи ръка върху рамото на Елин, упътвайки я към изхода. Очуканият, изподран щит и древният меч на хълбока му съумяха да разсекат дълбокото й вцепенение, да задвижат краката й.
Рен отиде да отвори вратата и се показа в коридора отвъд нея, за да го огледа, а после стори път на Лизандра, след чиято рунтава опашка минаха Еванджелин и Лапичка. Явно потайността беше изостанала на заден план.
Елин погледна младия лорд в очите и пое дъх да каже нещо, но в този миг Лизандра изръмжа в коридора пред нея.
Кинжалът веднага се озова в ръката й, готов за атака.
Към тях препускаше вестоносецът на Дароу.
– Рифтхолд – спря задъхано той, оплисквайки ги с дъждовна вода. – Един от разузнавачите от Ферианската падина току-що мина оттук. Въздушната кавалерия на Железни зъби лети към Рифтхолд. Ще щурмуват града.
***
Елин стоеше на една поляна отвъд светлината на странноприемницата. Дъждът залепваше косата по главата й и караше кожата й да настръхва. Мокреше всички до кости, защото Роуан вече се препасваше с допълнителните ножове, които му беше дала, спестявайки всяка капка магия за предстоящото.
Бяха изслушали каквото имаше да им казва вестоносецът – съвсем недостатъчно.
Въздушната кавалерия на Железните зъби, лагеруваща във Ферианската падина, вече летеше към Рифтхолд. Мишената им беше Дориан Хавилиард. Жив или мъртъв.
Щяха да достигнат града на следващия ден по смрачаване, а след като го превземеха... Мрежата на Ераван, хвърлена през средата на континента, щеше да е пълна. Щеше да е недосегаем за войските на Мелисанде, Фенхароу и Ейлве, както и за тези на Терасен. Освен ако не пропилееха месеци в поход около планината.
– Няма какво да сторим за града – обяви Едион, прорязвайки дъжда с дълбокия си глас. Тримата се криеха под короната на някакъв великански дъб и държаха под око Рен и Муртауг, които разговаряха с Еванджелин и Лизандра, отново добила човешки облик. Братовчед й продължи под съпровода от дрънченето на дъжда по щита на гърба му: – Щом вещиците летят към Рифтхолд, няма надежда за него.
Елин се чудеше дали Манон Черноклюна ще води атаката, дали нямаше да имат това щастие. Водачката на Крилото ги беше спасявала веднъж, но само като отплата за дълга й към нея. Не й се вярваше да им помогне отново.
Едион срещна погледа на Роуан.
– Дориан трябва да бъде спасен на всяка цена. Познавам стила на Перингтьн... на Ераван. Не вярвай на обещанията им и не позволявай да отвлекат Дориан отново. – Едион прокара ръка през подгизналата си коса и добави: – Нито пък теб, Роуан.
Това бяха най-ужасяващите думи, които някога бе чувала. Кимването на Роуан накара коленете й да омекнат. Опита да не мисли за двата стъклени флакона, които братовчед й беше дал на принца едва преди няколко минути. За съдържанието им. Дори не знаеше кога и откъде се бе сдобил с тях.