Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
5
.
Елин не можеше да откъсне поглед от листа пред себе си, от подписите, нанесени много преди тази вечер – хората, обявили се срещу нея още преди да я срещнат, променили бъдещето й, кралството й само с едно движение на перото.
Може би трябваше да свика срещата чак в Оринт, защото, когато народът й я посрещнеше тържествено, щеше да е по-трудно да я изхвърлят в канавката на двореца.
– Гибелта ни дебне от Южен Адарлан – пророни Елин, – а вие събирате подписи?
Дароу я изгледа злобно.
– Когато изпитаме нужда от... уменията ви, ще изпратим вест.
В тялото й не пламна огън, дори искра. Сякаш Дароу го беше стиснал в юмрука си и го бе угасил.
– Гибелният легион – подхвана Едион с легендарната си арогантност – не се подчинява на друг, освен на Елин Галантиус.
– Гибелният легион – изплю Дароу – вече е под наше командване. Когато на трона няма достоен владетел, лордовете се разпореждат с армията на Терасен. – Отново впери взор в Елин, сякаш усетил смътния й, но все по-избистрящ се план да влезе публично в града, спъвайки опитите му да осуети възкачването й на трона. – Стъпиш ли в Оринт, момиче, ще си платиш.
– Това заплаха ли е? – озъби му се Едион и вкопчи ръка в дръжката на Меча на Оринт, намиращ се в ножницата върху хълбока му.
– Това е законът – отвърна лаконично Дароу. – Почитан от поколения владетели от рода Галантиус.
Главата й бучеше жестоко, а над света отвън тегнеше няма пустота.
– Валгите ни готвят атака, валгският крал ни готви атака – натърти Едион с най-генералския си тон. – А твоята кралица, Дароу, може да е единственото ни спасение.
– Война се печели с численост, не с магия. Отлично го знаеш, Едион. Сражавал си се в Тералис. – Просторната равнина преди Оринт, поле на последната обречена битка срещу империята. По-голямата част от терасенската армия и командирите й не бяха напуснали касапницата и кръвта им бе обагряла реките дни след това. Ако Едион се беше сражавал в нея... богове, трябва да е бил на четиринайсет. Стомахът й се преобърна. Дароу завърши: – Магията ни е коствала тежка загуба в миналото. Няма да й се доверим отново.
– Ще са ни нужни съюзници... – подхвана гневно Едион.
– Нямаме съюзници – отсече Дароу. – Освен ако Нейно Височество не благоволи да ни помогне, като ни подсигури войски и оръжия чрез брак. – Той стрелна остър поглед към Роуан. – Сами сме.
Елин се замисли дали да не му разкрие каквото знаеше, да му каже за парите, които бе придобила с кроежи и кръв, но...
Нещо студено и лепкаво прокънтя в нея. Брак с крал, принц или император.
Такава ли беше цената? Искаха от нея да заложи не просто живота, но и мечтите си? Завинаги да остане принцеса, да забрави кралската корона? Да се бори не само с магия, но и с другата сила в тялото си: синята кръв?
Не смееше да погледне Роуан, да надникне в боровозелените му очи.
Някога се беше смяла на Дориан, беше му се подиграла за признанието, че мисълта за брак с друга жена, освен възлюбената му, го отвращавала. Укорила го беше, задето избираше любовта пред мира в кралството му.
Явно боговете наистина я мразеха. Явно я изправяха пред изпитание. Избавяха я от един вид робство, за да я впримчат в друг. Явно това беше наказанието й за годините, прекарани в разкоша на Рифтхолд.
Дароу й се усмихна самодоволно.
– Намери ми съюзници, Елин Галантиус, и може да преразгледаме ролята ти в бъдещето на Терасен. Помисли си. Благодарим ти за срещата.
Елин стана безмълвно. Другите последваха примера й. С изключение на Дароу.
Тя взе листа, подписан от него, и отново се съсредоточи в думите, решили съдбата й, в подписите под тях. Пращенето на огъня в камината беше единственият звук в стаята.
Елин го заглуши.
После угаси свещите. Загаси и полилея от ковано желязо над масата.
Спусна се мрак, прорязан от две резки вдишвания – Муртауг и Рен. Трополенето на дъжда изпълни черната стая.