Дребната старица, която наруши всички правила

Греблото току-що беше започнал да се съблича за лягане, когато чу почукване на вратата на апартамента си. Той вдигна панталона си, сложи сакото си и колебливо пристъпи към вратата. Отвън се чу тих гласец:

– Аз съм, Кристина.

Греблото бързо се среса, сложи си вратовръзка и едва тогава отвори вратата.

– Влизай, влизай!

Кристина пристъпи в стаята и той веднага забеляза, че изглеждаше разтревожена.

– Малко шампанско?

Тя поклати глава и се отпусна на дивана.

– Апартаментът ти определено изглежда подходящ за мъже – каза Кристина.

Греблото забеляза, че тя разтрива челото си с ръка, все едно я болеше главата.

– Мисля, че ми отива. Стилът е изчистен и ми напомня за годините в морето. Лицето на Греблото поруменя.

– Само като си помислиш, че някои хора живеят в такъв лукс. Чувала съм, че гостите, които идват за втори път в този хотел, настояват да им дадат същата стая. Напълно ги разбирам. Не искам да свърша в затвора. Искам да остана тук.

– Но, Кристина, точно това е целият смисъл. За да живеем в такъв лукс, се налага да извършваме престъпления – каза той и седна до нея.

– Но аз не искам да крада! – отговори рязко Кристина. – Не можем да го направим. Не бива. Грешно е да се краде от другите хора.

– Но, мила моя Кристина, ти не можеш да ни изоставиш сега. Така ще провалиш всички ни.

– Ами децата ми? Какво ще кажат те? Ема и Андерс ще се срамуват от мен! Ами ако завинаги ми обърнат гръб?

– О, не. Те ще се гордеят с теб. Спомни си за Робин Худ, който краде от богатите. Англичаните го обожават.

– Значи децата ми ще ме уважават, защото крада като Робин Худ? Но Робин Худ и сейфовете в хотел „Гранд“ нямат нищо общо!

– Напротив. Ние крадем от богатите, а хората винаги са благосклонни към теб, когато взимаш от онези, които имат твърде много. Андерс и Ема ще се отнасят с теб точно по същия начин. Нали си спомняш за големия влаков обир в Англия? Повечето хора смятат, че престъпниците са били много интелигентни, а някои открито се възхищават на водача им, който е планирал всичко.

– Но онова беше гигантски обир. В сравнение с тях ние крадем на дребно.

– Е, ще бъде достатъчно, за да ни вкарат в затвора.

– Предполагам, че да. Няма да ни се размине с електронни гривни. Това би било ужасно. Представяш ли си да ходиш с това грозно нещо на глезена?

Кристина погледна Греблото с насълзени очи. Той я прегърна през раменете, за да я успокои.

– Всички ще те смятат за толкова смела, че дори не можеш да си представиш – каза той. – Нашият обир ще стане прочут, а ти ще бъдеш част от него. Ще станеш легенда.

– Кой, аз?

– Да, ти. Хората ще говорят с уважение за теб. Гордея се с теб и много се радвам, че си с нас.

– Наистина ли?

Кристина сведе очи и Греблото видя, че е на път да я спечели. Знаеше, че го бива с жените, и продължи, уверен в крайния успех.