Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Малоун заопипва за пистолета, а в същото време други стъпки отекнаха в криптата. Откри оръжието и здраво стисна ръкохватката. Изтрещяха два изстрела в неговата посока. От тавана се посипа прах, когато куршумите удариха камъка. Той се хвърли към най-близката колона и стреля. Куршумът рикошира в стената в дъното.
Вторият нападател спря и зае позиция зад по-отдалечения саркофаг.
Сега Малоун беше в капан. Между него и единствения изход имаше въоръжен мъж. Първият нападател се мъчеше да се изправи, стенейки от болка. Малоун имаше пистолет, но шансовете му не бяха особено добри.
Мъжът, който се опитваше да се надигне от пода, внезапно рухна отново. Минаха няколко секунди. Тишина. Отгоре отекнаха стъпки. Вратата на църквата се отвори и затвори. Тишината бе влудяваща. Малоун впи поглед в тъмнината. Никакво движение.
Реши да рискува и запълзя напред. Първият нападател лежеше проснат на пода. Другият също лежеше неподвижно. Опипа за пулс. Долавяше се, но беше слаб. Забеляза нещо отзад на врата на единия. Наведе се и измъкна малка стреличка, връхче на игла, дълга един сантиметър. Спасителят му разполагаше с доста сложна екипировка.
Мъжете на пода бяха онези от търга. Но кой ли ги беше обезвредил? Наведе се, взе двата пистолета и претърси телата. И двамата нямаха документи. Под сакото на единия имаше радиостанция. Измъкна устройството заедно със слушалката и микрофона.
— Има ли някой? — каза в микрофона.
— А кой е отсреща?
— Ти човекът от катедралата ли си? Онзи, който току-що уби Петер Хансен?
— Наполовина вярно.
Наясно бе, че никой не би казал кой знае какво по открит канал, но отговорът бе достатъчно ясен.
— Хората ти са обезвредени.
— Твое дело ли е?
— За съжаление не мога да си припиша заслугата. Кой си ти?
— Това няма връзка с разговора ни.
— С какво обърка плановете ти Петер Хансен?
— Ненавиждам хора, които ме мамят.
— Очевидно. Но някой току-що изненада момчетата ти. Не знам кой беше, но доста ми допадна.
Мълчание. Изчака минута и тъкмо се канеше да проговори, когато радиостанцията изпука.
— Надявам се, ще се възползваш от късмета си и ще се върнеш към продажбата на книги.
Радиостанцията изщрака и изключи.
12
Абатство „Де Фонтен“
Френски Пиренеи, 23:30 ч.
Сенешалът се събуди. Беше се унесъл на един стол край леглото. Бърз поглед към часовника върху нощната масичка го уведоми, че е спал почти час. Погледна болния си учител. Не чу познатия звук от затруднено дишане. На струите ярка светлина, която нахлуваше от вътрешността на абатството, различи тънкия воал на смъртта в очите на стареца.
Опипа за пулс. Магистърът беше мъртъв.
Смелостта го напусна, когато коленичи, за да каже молитва за мъртвия си приятел. Ракът бе победил. Битката бе приключила. Но скоро щеше да започне нова битка от съвсем различен характер. Отправи гореща молба към Бога да допусне душата на стареца в рая. Никой не заслужаваше спасението повече от него. Бе научил всичко от магистъра — собствените му недостатъци и емоционалната самота още преди години го бяха поставили под влиянието на възрастния мъж. Учил бе бързо и се бе старал никога да не го разочарова. Грешките се прощават, стига да не се повтарят, бе му казал само веднъж магистърът, защото никога не повтаряше.
Мнозина от братята възприемаха тази прямота за арогантност. Други се дразнеха от отношението му, което възприемаха като снизходително. Но никой не поставяше под въпрос неговия авторитет. Дълг на всеки брат бе да се подчинява. Въпроси можеха да се задават само при избора на магистър.
А именно това вещаеше новият ден.
За шейсет и седми път от Началото, датиращо от първата половина на XII век, един мъж щеше да бъде избран за магистър. Средната продължителност на службата за шейсет и шестимата преди него бе едва осемнайсет години, а приносът им бе от незначителен до несравнимо голям. Всеки един обаче бе служил на ордена до смъртта си.
Някои дори бяха загинали в битка, но дните на войни отдавна бяха отминали. Днешните битки бяха по-завоалирани, съвременните бойни полета не биха могли да се впишат в представите на предците. Съдилищата, интернет, книгите, списанията, вестниците — това бяха все места, които орденът редовно проверяваше, за да се увери, че тайните му са в безопасност, а съществуването му — незабележимо. И всеки магистър, дори и неподходящ, бе успявал в тази най-важна цел. Сенешалът обаче се опасяваше, че следващият мандат ще бъде решаващ. Назряваше гражданска война, която мъртвецът пред него бе възпирал с невероятната си способност да предвижда мислите на врага.